Две минути по-късно откри тази, която му трябваше, и я поднесе към лампичката в багажника.
На нея беше леля му, изправена между мистър и мисис Стороу. Разпозна ги благодарение на снимките им, публикувани в сутрешния вестник.
Явно бяха приятели с Бетси, също както със Сладкиша.
А сега всички бяха мъртви.
Погледна къщата на стареца, а след това и къщата на леля си.
Ако нещата продължават със същото темпо, скоро на Орион Стрийт няма да останат живи хора, мрачно си помисли той.
47
Пулър набра Ландри и й разказа какво се е случило.
— Няма да успея да дойда по-рано от един час — добави той. — Съжалявам.
— Бълок има ли нужда от мен? — попита тя.
— Мисля, че разполага с достатъчно хора. В момента правят оглед на местопрестъплението. Твоят приятел Хупър бачка извънредно.
— Според мен шефът го наказва заради глупостта му.
— Твоят шеф ми харесва все повече и повече. Ще дойда когато мога, дори да е късно. Става ли?
— Ще се откажа от разходката, но само ако ме запознаеш с детайлите веднага щом се появиш.
— Дадено.
Той изключи телефона и влезе в къщата. Бълок беше на горния етаж в компанията на криминалиста.
Сладкиша все още лежеше на дъното на ваната.
— Във водата няма отпечатъци — промърмори Бълок, докато оглеждаше банята.
— Но около нея има достатъчно повърхности, по които трябва да има — отбеляза Пулър. — Ще бъде чудесно, ако открием такива, но и обратното ще е достатъчно красноречиво. Ако мястото е било почистено, значи става въпрос за убийство. — Махна с ръка към вратата и добави: — Суха, но с доста пръски. Така се получава, ако някой го е натискал под водата.
Бълок се обърна към криминалиста.
— Провери! — кратко заповяда той.
После и двамата сведоха погледи към дребничката фигура във ваната.
— Гаден начин да умреш — промърмори Бълок.
— Смъртта винаги е гадна, когато е насилствена — каза Пулър.
— Значи мислиш, че става въпрос за убийство?
— Нека изчакаме резултатите от аутопсията. Но няма да бъда изненадан, ако някой му е видял сметката.
— Ситуацията е почти същата като с леля ти.
— Прав си.
— Изпратих една кола да провери тази Райън.
— Добре си направил.
— Възможно ли е това да е нейно дело?
— Сладкиша беше възрастен и слаб човек. А тя е млада, здрава и силна. Да, спокойно би могла да го направи.
— Мотиви?
— Рано е да се каже. — Пулър се поколеба за миг, после добави: — И леля ми е била близка със семейство Стороу…
— Според теб това е важно, така ли?
— Винаги е важно, когато откриеш връзка между жертвите на убийство. Поне така мисля аз.
— Може би си прав.
— Ще си наема стая в „Гъл Коуст“ — информира го Пулър.
— Онези типове, които снощи завари в стаята си… — проточи Бълок.
— Какво за тях?
— Нямаше причина да ги задържим за по-дълго време.
— Ландри ми каза — кимна Пулър.
— Аз съм на твоя страна, каквото и да означава това. Осем срещу един едва ли се нуждае от повече обяснения.
— Така е.
— Пази си гърба.
— Винаги го правя.
Преди да тръгне към джипа, Пулър се наведе да вдигне Сейди. Взе и малко от храната й и една тънка каишка. Миниатюрното кученце го загледа с печални очи.
— Знам, Сейди, знам — прошепна той. — Но всичко ще бъде наред.
48
Сега най-важно беше да ги накарат да се страхуват.
Което на практика означаваше да се страхуват от него.
Когато хората са обзети от страх, те често правят опити да го прогонят.
Тоест в опитите си да прогонят страха често допускат грешки.
А грешките са хубаво нещо, особено когато ги прави противникът.
Мечо напрегна поглед към огромното имение, което на лунна светлина изглеждаше съвсем различно. Но той вече знаеше за него всичко, което му беше нужно.
Нападението нямаше да се състои тази нощ. Тази нощ предстоеше само въведението към пиесата.
Не се приближи към портала. Събраната информация за него щеше да му бъде нужна по-късно.
Имението се охраняваше от шестима пазачи, които непрекъснато обикаляха периметъра. Не използваха кучета и това беше добре за него. Иначе отдавна щяха да са го подушили. В някои отношения кучетата са далеч по-добри пазачи от хората. Но хората си оставаха по-опасни.