Три секунди по-късно пазачът лежеше по гръб на тухлената настилка пред къщата. Мечо извади пълнителите от двете му оръжия и ги прехвърли в джоба си. После го замъкна зад близките храсталаци и предпазливо се промъкна към вратата.
Долитащите отвътре звуци бяха идентични с онези, които беше доловил сутринта.
Отвори вратата и се плъзна зад нея. Това не влизаше в първоначалните му планове, но той имаше навика да се възползва от всеки благоприятен шанс, който му се предоставя.
В къщата беше тъмно. Пое предпазливо напред, опипвайки стените. Спалнята беше в дъното на коридора, вдясно. След пет секунди беше там. Вратата беше открехната. Очевидно хората вътре бяха спокойни, защото знаеха, че пазачът е отвън.
Протегна врат и надникна. В стаята беше достатъчно светло благодарение на лунната светлина, която нахлуваше през прозореца.
Този път Питър Джей Лампърт беше отдолу.
Но жената върху него не беше Криси Мърдок.
Беше Беатрис, младата прислужница, с която сутринта размени няколко думи.
Безупречната униформа я нямаше.
Беше чисто гола.
Ако Мечо беше имал някакви съмнения дали тялото й е толкова хубаво, колкото лицето и косата, те би трябвало да се разсеят напълно. Защото то беше направо изящно.
Беатрис беше възседнала работодателя си. Стиснал талията й с две ръце, той я блъскаше нагоре-надолу с много повече сила, отколкото беше нужна. Очевидно Питър Джей Лампърт обичаше да се отнася грубо с жените.
Стенанията й бяха различни от тези на Криси Мърдок. Издаваха по-скоро болка, отколкото удоволствие. Малките й гърди подскачаха, приятно закръглените й задни части буквално се смачкваха при съприкосновението с бедрата на Лампърт.
Мечо инстинктивно се стегна, готов за атака.
Но вместо да връхлети в стаята, той се дръпна назад, прекоси коридора и влезе в дневната. Мястото му се стори подходящо.
Направи това, за което беше дошъл, и побърза да излезе.
Пристъпи зад храстите, където лежеше пазачът, и му заби един ритник в главата. Все едно беше Питър Джей Лампърт.
Това го накара да се почувства добре.
Оставаше да довърши онова, за което беше дошъл. Пакетът кацна на двайсетина метра от къщата за гости, непосредствено до откритото бентли, чийто регистрационен номер не съдържаше цифри, а само букви. МЪЖЪТ.
Прехвърли се през оградата. Броячът в главата му отчиташе секундите.
Не след дълго стигна до плажа, продължавайки да брои.
Бомбата експлодира точно петдесет секунди по-късно, когато той вече беше стъпил на твърда земя. Разкошното старо бентли се вдигна на метър и половина във въздуха, а когато падна обратно, от антикварната му стойност не беше останало нищо.
Над Парадайз се появи ярко сияние.
Мечо запали двигателя на скутера, без да му обръща внимание.
Но на лицето му се появи усмивка.
Лека нощ, Питър Джей Лампърт.
МЪЖЪТ… С главни букви.
49
Пулър влезе във фоайето на „Гъл Коуст“ и си нае стая. Рецепционистът беше млад и сънлив, а може би просто отегчен.
Пренесе багажа си в стаята и седна да помисли какво още му предстои. Обади се на Ландри да я предупреди, че тръгва, после скочи в тахото. Двайсет минути по-късно тежката машина спря на покрития паркинг в Дестин.
Лек ветрец раздвижваше влажния нощен въздух.
Ландри го посрещна на вратата на асансьора. Беше по шорти, блуза без ръкави и сандали. Държеше две бутилки бира.
— Имаш куче? — възкликна тя, оглеждайки с интерес миниатюрната Сейди.
— Получих го в наследство — отвърна той и обясни, че кученцето е на Сладкиша.
— Не мога да го взема, ако си решил да ми го подариш — поклати глава тя. — В блока е забранено да се отглеждат домашни любимци.
— Няма проблем. Беше ми мъчно да я оставя сама.
— Да вървим по брега — предложи Ландри. — Край водата е по-хладно. Тъкмо ще ми разкажеш какво стана. — Тя сведе поглед към Сейди. — И ще разходиш новото си кученце.
Прекосиха пясъчната ивица и стигнаха до водата. Вълните бяха доста високи, с пенести гребени.
— Винаги ли е толкова бурно през нощта?
— Не гледа ли новините? — попита тя.
— Не. От доста време насам не съм гледал телевизия.
— В Атлантическия океан бушува тропическа буря, наречена „Даниъл“, която бавно навлиза в Мексиканския залив. Според мен не е особено силна, но рано или късно ще удари крайбрежието. Никой не знае кога точно ще се случи това.