Плажът беше пуст, ако не се брояха няколко младежи, които се препъваха по пясъка с бири в ръце.
В рамките на няколко минути Пулър й разказа за смъртта на Сладкиша. Сейди покорно ситнеше до него и на няколко пъти вдигна глава да го погледне. Горкото животинче трябва да е доста объркано, помисли си Пулър. Ако не за друго, то поне защото му се налагаше да извива шия много повече, отколкото беше свикнало при стария си собственик.
— Какво, по дяволите, става, Пулър? — попита Ландри, след като го изслуша.
Той сви рамене.
— Прилича ми на затваряне на устите, при това доста ефикасно. Умират всички, които знаят нещо…
— Какво по-точно?
— Ако знаех, щях да знам всичко — отново сви рамене той.
Отпиха от бирите си и се спогледаха.
Сейди опъваше каишката, но беше толкова мъничка, че Пулър изобщо не усещаше усилията й. Все едно че разхождаше скакалец.
От студената бира му стана по-топло. Равномерният грохот на прибоя го накара да се отпусне повече от нормалното, особено след събитията в къщата на Сладкиша.
Отново усети погледа на Ландри, която крачеше до него.
— Искаш ли да се върнем у дома? — попита тя.
— Защо?
— Ами аз… — започна тя, после наведе глава. — Ние…
Пулър моментално усети причините за смущението й.
— Много бих искал, но не мога — поклати глава той.
— Разбирам те — кимна тя. — Не съм зашеметяваща мацка като повечето момичета тук. Освен това нося пистолет. Но въпреки всичко съм жена, която харесва мъжете.
— Сигурен съм, че и мъжете те харесват.
— О, да. Струва ми се, че съм обект на ухажване от страна на всички местни мъже под шейсет. Да не говорим за приходящите младежи, които имат самочувствието на страхотни свалячи, но всъщност са идиоти.
— Куп мъже са идиоти. И мен са ме наричали така.
Тя вдигна глава да го погледне и докосна ръката му.
— Но не и жените, нали?
— Твърдо не и жените — отвърна той.
— Това те прави различен — кимна тя. — И привлекателен.
Вече определено му стана горещо. По челото му избиха ситни капчици пот. Това може би се дължеше отчасти на топлината, която излъчваше тялото на Ландри. Сякаш и двамата бяха попаднали в пещ.
— Разследваме заедно — промърмори той.
— Но ти не си от полицията. Ако беше колега, никога не бих спала с теб.
— Не мисля, че си падаш по мъже като Хупър.
— Да, ама той не се усеща и едва ли някога ще се откаже.
— Права си.
— Но сега не говорим за Хупър, нали? — подхвърли тя.
— Не знаем докъде ще ни отведе това, Черил — въздъхна Пулър. — Не е хубаво да смесваме работата с удоволствието. Ти си много привлекателна жена. При други обстоятелства отговорът ми със сигурност щеше да е различен. Надявам се да ме разбереш. Просто така стоят нещата…
— Разбирам те — унило кимна тя. — Извинявай, че изобщо засегнах тази тема. Не беше професионално от моя страна.
— Не можем постоянно да бъдем професионалисти.
Тя го погледна с примирена усмивка и двамата продължиха напред.
Пулър понечи да каже нещо, но телефонният звън му попречи.
Звънеше телефонът на Ландри, а не неговият.
И вече нищо не изглеждаше както преди.
50
Пулър караше след нея. Тойотата на Ландри фучеше с такава скорост, че той се принуди да натисне педала до дъно, за да не изостава. Тази вечер полицайката със сигурност беше забравила за ограниченията. Сейди лежеше на седалката до него. Той правеше всичко възможно да не изпуска от очи стоповете на Ландри, но тя почти не използваше спирачките.
По-рано на брега Ландри притисна телефона към ухото си, послуша известно време, без да каже почти нищо, и прекъсна връзката.
— Беше шефът Бълок — каза тя. — В имението на Лампърт е станала мощна експлозия.
Пулър погледна часовника си. Един и шестнайсет. Напълно подходящ нощен час за взривяване, помисли си той.
— Имението на Лампърт? — вдигна вежди той. — За какво говориш, по дяволите?
— За имението на Питър Лампърт, който е най-богатият човек в Парадайз, а може би и в цяла Флорида. Не знам точно какво е състоянието му, но със сигурност е огромно.