— Обикновено отговарям на подобен въпрос чак след като открия нещо.
Пулър обърна гръб на двете ченгета и започна да обхожда периметъра. Тук-там се натъкваше на мъже с черни ризи и пистолети на кръста, които се препъваха в мрака. Охраната. Някой здравата им беше сритал задниците. А сега им предстоеше и повторение — вероятно от самия Лампърт.
Но защо бяха взривили колата? Послание ли беше това? И ако бе така, щеше ли да последва нещо друго?
Той погледна към голямата резиденция, потопена в ярка светлина.
После отново се извърна към тъмната къща за гости. Защо му бе на човек да има отделна къща за гости, когато живееше в резиденция, по-голяма от Белия дом? Вероятно за хората с такива доходи не ставаше въпрос за необходимост, а за задоволяване на желания.
Постепенно в главата му се очертаха и други възможности. Защо бе охранявана празната къща за гости?
Той се приближи към един от прозорците, включи фенерчето си и го насочи към цветната леха под него.
Нищо.
Тръгна да обикаля къщата, заковал поглед в краката си.
Нищо.
Успехът го споходи чак на третия опит.
Пред очите му изплуваха отпечатъци от стъпки. Огромни. Наложи обувката си върху една от тях. Оказа се по-малка, при това доста. Отпечатъкът принадлежеше на мъж, който носеше най-малко четирийсет и седми номер. Тоест огромен. Извади джиесема си и го засне.
Може би беше на някой от работниците, които поддържаха цветните лехи.
Обърна се към прозореца. Гледката към вътрешността на стаята, най-вероятно спалня, беше отлична.
Е, може би не ставаше дума за градинар. Още повече че отпечатъкът беше в близкия до прозореца край на лехата. Защо един градинар би се приближил толкова близо до сградата?
Следите не изглеждаха особено пресни. Беше му трудно да бъде точен. Тук най-вероятно имаше и напоителна система, а това означаваше, че отпечатъците не могат да се запазят повече от двайсет и четири часа, защото водата щеше да ги изтрие.
Сега му оставаше да разбере какво е наблюдавал непознатият с големите стъпала.
51
Вратата не беше заключена, но зад нея цареше непрогледен мрак. Пулър включи фенерчето, за да вижда къде стъпва.
Технически погледнато, той нямаше работа тук. Затова нямаше и особено желание да привлича вниманието на когото и да било. Напрегна въображението си и успя да получи приблизителна представа коя е стаята с въпросния прозорец.
Секунди по-късно вече беше в нея.
Наистина беше спалня. Ако се намираше в някой хотел, той със сигурност не би могъл да си я позволи.
Насочи вниманието си към леглото. Беше оправено, но като дългогодишен войник Пулър беше свикнал да вижда безупречно подгънати завивки, изопнати така, че хвърлената върху тях монета от четвърт долар да отскочи поне десетина сантиметра. Тези тук не бяха такива. Несъвършенствата веднага се набиваха на очи.
Например леката издутина в долния край. На светло едва ли щеше да се вижда, а на тъмно беше абсолютно незабележима. Но не и за него.
Наведе се, внимателно отметна кувертюрата и насочи фенерчето си.
Чифт дамски бикини, които веднага снима с джиесема си. Някой беше оправил леглото толкова набързо, че ги беше забравил.
Върна кувертюрата на мястото й и погледна през прозореца. Перфектна видимост отвън навътре.
На нощното шкафче имаше две едва забележими кръгчета, най-вероятно оставени от чаши. Наведе се да ги помирише. Очевидно част от течността в тях се беше разляла.
Пулър не беше кой знае какъв пияч, но все пак можеше да различава напитките по тяхната миризма.
Това тук беше скоч.
Любимото питие на баща му. Някога.
После забеляза драскотините върху рамката на леглото. От нокти? Влезе в банята и се зае да преглежда кошчето за боклук, тоалетните принадлежности на мивката, душкабината и моноблока.
Вече беше наясно какво се беше случило тук.
Върна се обратно, видя надписа на стената и насочи фенерчето си към него.
Времето ти изтича, Пит. Думите бяха изписани с дебел неизтриваем маркер.
Погледна към стаята и отново се втренчи в надписа. След това го засне с вградената камера на джиесема си.
Ето го посланието. По-директно от взривяването на супер скъпата кола.
Не се съмняваше, че е било прочетено. Не се съмняваше и че съвсем скоро ще бъде изтрито. Бълок не беше споменал за него, а това означаваше, че Лампърт (ако именно той е бил тук) не е проявил желание да сподели с полицията за него. А тя от своя страна не е имала причини да претърси къщата за гости.