И не го беше направила.
За разлика от Пулър.
Измъкна се навън и тръгна обратно към останките от бентлито. Ландри и Бълок стояха до тях и разговаряха.
Пулър се приближи до криминалиста, който продължаваше да се рови в купчината изгоряло желязо.
— Успя ли да откриеш източниците на експлозията?
— Само части от тях — отвърна човекът и вдигна прозрачна торбичка с късчета прогорен метал. — Мисля, че това е детонаторът. Или по-скоро каквото е останало от него.
Пулър пое торбичката и разгледа съдържанието й. И друг път беше виждал подобни отломки. Най-вече в Близкия изток, където самоделните бомби бяха ежедневие. Беше изследвал толкова много от тях, че му стигаха за цял живот. На практика компонентите им бяха едни и същи: експлозив, детонатор, таймер и захранване. Но начинът на сглобяване беше различен, или както казваха сапьорите, всяка от тях си имаше различен „почерк“. Самият той беше придобил достатъчно опит, за да определи само с един поглед кой е местният майстор на „изделието“.
Но останките от детонатора в тази торбичка показваха, че бомбата не е била изработена от близкоизточен експерт. В противен случай би ги разпознал. От това следваше, че човекът, който беше направил бомбата, няма нищо общо с тази част на света. Арабски терорист в Парадайз, Флорида? Не, за бога. Иронията би била прекалено голяма.
Бълок и Ландри се присъединиха към него.
— Нещо да ти говорят тези отломки? — попита шефът на полицията, сочейки торбичката.
— Не съм професионален сапьор, но съм виждал достатъчно бомби, направени в Близкия изток — отвърна Пулър. — Тази не е от тях. Ако трябва да гадая, бих казал, че повече ми прилича на руска изработка.
— Руска ли?! — стреснато го изгледа Бълок. — Нима искаш да кажеш, че имаме работа с руснаци, които взривяват коли насред Флорида?
— Не е задължително. Руската направа не означава, че непременно е била заложена от руснак. Руснаците продават на всеки, който разполага с пари.
Пулър върна торбичката на криминалиста и вдигна глава към резиденцията. Това беше най-големият дом, който някога беше виждал. Къщата за гости имаше разгъната застроена площ от около триста и шейсет квадрата, но тази резиденция беше чудовищно голяма. Може би я измерваха не в квадратни метри, а в декари.
Очевидно Питър Ламбърт полагаше отлични грижи за себе си.
Но съдейки по посланието на стената, неговото време изтичаше. Пулър вече беше решил да не споделя откритието си с Бълок и Ландри просто защото трябваше да обяснява защо е проникнал в сградата.
Махна към резиденцията и попита:
— Разпитахте ли ги вече?
— Тъкмо се готвехме да започнем — отвърна Бълок. — Искаш ли да присъстваш?
Пулър го изгледа, внезапно обезпокоен от любезността му.
Дори Ландри вдигна вежди, явно озадачена от офертата.
— Само като слушател — каза той.
— Както искаш. Но ако ти хрумне нещо, говори свободно. В тази бъркотия имам нужда от всеки, който може да помогне. В противен случай опасността да се превърна в бивш началник на полицията става съвсем реална.
След тези думи се насочиха към къщата, за да разпитат Питър Джей Лампърт и компания.
52
Първото, което му направи впечатление, беше, че Лампърт е напълно облечен.
Бял панталон, тъмна риза, сандали. Влажната му коса издаваше скорошен душ.
Къпал се е в този час на нощта?
Може би след като е правил секс?
Интересно беше кой още си е взел душ.
Лампърт отпиваше от чашата си пред бара, който заемаше цялата вътрешна стена на помещение с размерите на самолетен хангар, но обзаведено така, че да прилича на Бъкингамския дворец.
Зърнал новодошлите, той тръгна към тях с протегната ръка.
— Радвам се, че се появихте лично, господин началник — любезно обяви той.
Бълок кимна и стисна ръката му.
— Това е мой дълг, мистър Лампърт.
Лампърт огледа Ландри, а после и Пулър, докато леко поклащаше кристалната чаша, в която звънтяха кубчета лед.
— А кой ви прави компания? — подхвърли той.
— Джон Пулър — представи се с равен глас Пулър. — Военен следовател.