— Той е само наблюдател, мистър Лампърт — побърза да добави Бълок.
Лампърт задържа очи върху лицето на Пулър още секунда-две, после се усмихна и изпразни чашата си.
— Изглеждате доста спокоен за човек, на когото току-що са взривили автомобила — подхвърли Пулър, внезапно решил да изостави ролята на пасивен слушател.
— Заслугата е на трийсетгодишния „Макалън“ — вдигна празната си чаша Лампърт. — За нула време ти отпуска нервите.
Скоч, помисли си Пулър. Също като в онази спалня. Следователно оставаше само един въпрос: на кого принадлежи забравеното под завивките бельо?
В просторния хол се появиха още двама души. Мъж и жена, които приличаха на манекени на „Ралф Лорън“ в американски вариант. Мъжът беше с къси панталони и тениска, а жената носеше светлосин копринен халат, който едва покриваше бедрата й. Личеше, че по време на инцидента са били в леглото. Мъжът бе облякъл първите попаднали пред очите му дрехи, а дамата просто се бе увила в халата.
Нейната коса не беше влажна.
— Джеймс Уинтроп и Кристин Мърдок — небрежно ги представи Лампърт. — Джеймс работи с мен, а Криси е… хм… красивата му половинка… — Дари младата жена с бегла усмивка, след което отново насочи вниманието си към Пулър.
Пулър огледа внимателно новодошлите. Уинтроп изглеждаше уплашен, а Мърдок просто любопитна. Доста голяма разлика според скалата на емоционалния барометър, помисли си той, а след това се запита защо реакциите на този мъж и „красивата му половинка“ са толкова противоположни. В крайна сметка бомбата си е бомба, нали?
— Чухме експлозията, разбира се — обади се Мърдок.
— Колко беше часът? — попита Бълок.
— Погледнах часовника си в момента, в който скочих от леглото — отвърна тя. — Беше някъде около един и петнайсет.
Ландри направи отметка в бележника си.
— Нещо да ви е направило впечатление? — попита Бълок.
И двамата поклатиха глави.
Бълок погледна Лампърт.
— Къде бяхте вие по това време?
— В спалнята си. Съпругата ми е извън града. В момента на експлозията четях книга. Не забелязах нищо необичайно преди нея.
Пулър се запита дали Ландри и Бълок са обърнали внимание на влажната му коса. А също така и на факта, че за разлика от гостите си е напълно облечен.
— Охраната ви?
— Нищо не са видели — въздъхна Лампърт. — Мислех, че са най-добрите в бизнеса, но май ще ги уволня всичките и ще потърся друга фирма. — замълча за момент, после се обърна към Пулър и подхвърли: — Военен следовател, така ли?
Пулър кимна.
— А преди това?
— Рейнджър.
— Значи сте наясно с проблемите на сигурността. Готов съм да ви предложа двойно по-голямо възнаграждение от това, което ви дава Чичо Сам.
Пулър нямаше представа дали този човек говори сериозно, но побърза да отвърне:
— Съжалявам, но няма как да стане.
— Има как, особено ако човек го иска.
— Може би — рече Пулър. — Имате ли представа кой може да е извършителят?
— Кариерата ми винаги е била на приливи и отливи. Със сигурност съм си създал врагове.
— Когато прецакаш нечий бизнес, обикновено се стига до съдебни дела, а не до взривяване — отбеляза Пулър.
— Кой казва, че съм прецакал някого? — хладно реагира Лампърт, зарязал дружелюбното си поведение.
— Според мен той говори как е по принцип, Питър — обади се Мърдок.
— Така ли? — отвърна Лампърт, без да отделя очи от Пулър.
— Да приемем, че говоря как е по принцип. Имате ли представа кой може да е взривил колата ви?
— Може би.
— Трябват ни имена — каза Бълок.
— Добре.
Пулър остана с впечатлението, че този човек се забавлява. Друг на негово място със сигурност би се стресирал, ако в двора му избухне бомба. Или Лампърт беше глупак, или зад поведението му се криеше нещо друго. Но той съвсем не изглеждаше глупав.
— Нещо друго? — подхвърли домакинът. — Ако няма, бих искал да поспя.
— Ние ще довършим огледа на имението ви — обади се Бълок. — А утре ще продължим.
— Това ми звучи добре — кимна Лампърт.
Бълок и Ландри се обърнаха към вратата.
Мърдок и Уинтроп също се приготвиха да се оттеглят. Единствено Пулър не мръдна от мястото си.
Синият копринен халат беше пристегнат с колан и очертаваше ясно бельото на Мърдок. Освен това бикините в онази спалня изглеждаха твърде малки, за да й станат. Пулър не беше сигурен, че е точно така, но мисълта му се стори интересна.