„Ще изпълнявате безпрекословно нашите заповеди. В противен случай ще умрете не само вие, но и всичките ви роднини, останали там, в селото или градчето, откъдето сте тръгнали. Без никакви изключения.“
След инструктажа ще получат възможност да поспят, а после ще бъдат разделени според бъдещите си функции. Бъдещите проститутки ще получат по-добри условия за живот и по-качествена храна, защото цената зависи най-вече от външния им вид. След продажбата това вече няма да е така. Ще започнат да отпадат една по една, станали жертва на наркотиците и прекомерното натоварване. И накрая ще се скрият някъде, за да умрат.
Мулетата също ще получат нещо в началото. Нещо, което ще позволи на вътрешностите им да поемат много повече пакетчета с дрога, отколкото биха могли да си представят. Десет процента от тях ще пострадат от разкъсване на въпросните пакетчета още докато са в телата им. И ще умрат, защото никое човешко същество не може да издържи на такова огромно количество хероин или кокаин, проникнало в кръвообращението му.
Това носи полза на човечеството като цяло, но не и на въпросните десет процента.
В бизнеса възприемат загубата им като разумни и приемливи разходи. Разбира се, подобно на банките и кредитните компании, които вдигат лихвения процент за покриване на загубите от хакери и преждевременно починали клиенти, робовладелците също завишават разходите си за поддръжка на живата стока.
Всеки бизнес включва разходите си в цената, независимо дали продава оръжие или хора.
Мечо отново беше безсилен да направи каквото и да било, за да помогне на хората в склада. Не за това беше тук.
Яхнал скутера, който беше спрял близо до портала, той търпеливо чакаше.
Извади снимката от джоба си. Наоколо цареше непрогледен мрак, защото беше изключил фара си далеч преди да влезе в индустриалната зона. Нямаше как да види лицето на младата жена, но си го представяше съвсем ясно.
Тя много приличаше на него и за това имаше основателни причини.
Кръвта си е кръв.
Името й беше Рада. На неговия език това означаваше „радост“.
Която тя действително притежаваше в изобилие.
Някога, но не и днес. Нямаше начин да бъде сигурен, но беше убеден, че е така.
Понякога му се искаше Рада да е мъртва.
Защото, ако бе жива и вършеше онова, което я принуждаваха да върши, в много отношения съществуването й беше по-лошо от смъртта.
Той нямаше представа за местонахождението й.
Намираше се тук с надеждата да получи някаква представа.
Но това не беше всичко.
В джоба на якето му имаше и други снимки. Всичките на млади жени.
Нямаше кръвна връзка с тях, но това беше без значение. Защото имаше друга, много по-силна връзка. И тя му беше напълно достатъчна.
И за тях нямаше представа къде се намират.
Светът бе голям.
Затова се нуждаеше от помощ.
Тази нощ щеше да се опита да я получи.
Час по-късно вратата на склада започна да се вдига с пронизително скърцане. Черният джип изскочи навън и вратата започна да се спуска. Джипът се насочи към външния портал, който автоматически се отвори. Другият джип остана на мястото си.
Мечо завъртя ключа и двигателят на скутера оживя. За него нямаше значение кой от четиримата в колата ще му предостави помощта, от която се нуждаеше.
Щеше да ги обработи един по един, докато попаднеше на подходящия. За него те отдавна не бяха хора. Заради отношението си към онези нещастници в камиона.
Те бяха тук, за да бъдат използвани за постигането на целта му. Начинът на принуда беше без значение.
До известна степен и той беше бизнесмен.
С тази разлика, че стимулите и печалбата му не се измерваха спари.
Измерваха се със справедливост.
И се калкулираха с отмъщение.
В неговия случай това беше едно и също.
54
Хотелът беше далеч по-добър от „Сиера“. На самия бряг.
Черният джип потъна в подземния гараж. Четиримата пътници взеха асансьора. Всеки от тях разполагаше със самостоятелна стая — една от луксозните придобивки, свързани с работата им. Явно парите не бяха проблем за тях.
Онзи, който седеше на предната седалка с пушка в ръце, слезе на петнайсетия етаж и си отвори с магнитната карта. Съблече якето си. На колана му беше прикрепен кобур с 9-милиметров глок. Приближи се към минибара, наля си джин с тоник и пристъпи към прозореца, от който се разкриваше изумителна гледка към Мексиканския залив. За известно време той остана неподвижен, после запали цигара.