— А защо изобщо разговаряте с мен? Защото видях какво правите?
— Харесвам хората инстинктивно, а ти издържа изпита.
— Това няма значение. Такива като вас не разговарят с такива като мен.
— Това правило ли е?
— Да.
— Аз обичам да нарушавам правилата, Мечо. И винаги съм го правила.
Той сви рамене и отново се наведе над лехата.
— Дълго ли ще останеш тук? — попита тя.
— А вие?
— Не знам. Това зависи от Питър.
Същото важи и за мен, помисли си Мечо.
59
Хотел „Плаза“ нямаше нищо общо с далеч по-известния си съименник в Сентръл Парк, Ню Йорк. Фасадата му беше покрита с най-обикновена мазилка, на покрива имаше обичайната теракота, колони във формата на палми красяха балконите с изглед към морето.
Докато двамата с Карсън влизаха в просторното фоайе, Пулър изобщо не обърна внимание на архитектурата. Всичките му мисли бяха насочени към Диего. Надяваше се да открият него и Матео в нещо по-различно от чували за трупове. Все още нямаше никаква представа къде може да е Исабел.
— Ще споделим ли с полицията за инцидента преди малко? — попита Карсън, докато прекосяваха огромното орнаментирано помещение, в средата на което бълбукаше фонтан със статуята на бог Нептун, заобиколена от делфини и морски сирени. Ако не беше толкова натруфено, би могло да бъде забавно.
— Да — кимна той. — Децата трябва да бъдат обявени за издирване час по-скоро.
Ландри ги чакаше пред асансьорите. Влязоха в една от кабините и се изкачиха до етажа, на който бяха извършени убийствата. По пътя нагоре Пулър й разказа за Диего и Матео, а също така и за сблъсъка с уличните крале.
— Имате късмет, че все още сте живи — отбеляза униформената полицайка. — Тези хора са истински животни.
— В Афганистан не биха издържали дори минута — поклати глава Пулър.
— Амин — добави Карсън.
Ландри измъкна телефона си и предаде получената информация.
— Ще ви уведомя в момента, в който имаме резултати — обеща тя, след като прекъсна връзката.
На излизане от асансьора Пулър забеляза, че двете жени се изучават взаимно по онзи типичен начин, който остава извън вниманието на повечето мъже. Това отново го накара да се почувства неудобно.
Бълок беше при двата трупа в хотелската стая. По всичко личеше, че нищо не е пипано.
Полицейският началник сякаш отгатна мислите му.
— Поисках подкрепление от щатската полиция — обяви той, като се приближи към тях. — Освен това търся начин да ангажирам и ФБР. Тук нещата явно излизат от контрол. Все още нямам потвърждение. Флорида е със силно орязан бюджет, както всички останали щати. Изобщо не съм сигурен дали ще получим помощ.
— Кой докладва за убийствата? — попита Пулър.
— Хотелът. Снощи единият от гостите си поръчал закуска за сутринта. Никой не отговорил на почукването. Момичето от румсървиса отворило вратата и, меко казано, изсипало на прага цялото съдържание на стомаха си. За късмет, някой беше почистил още преди да се появим.
— Раните изглеждат дълбоки — отбеляза Карсън.
— Така е — кимна Ландри. — Острието е излязло чак през гърбовете им.
— Дълъг нож и як убиец — промърмори Пулър, докато оглеждаше лицата на жертвите. Една секунда му беше достатъчна да установи, че това не са хората, които го бяха следили.
— Не — отвърна на въпроса на Карсън той. — За пръв път ги виждам. — Обърна се към Ландри и добави: — Час на смъртта?
— Съдебната лекарка се появи за кратък предварителен оглед. Според нея е настъпила между два и четири през нощта.
— Завързани — рече Пулър, наведе се по-близо и добави: — Имаха ли лепенки на устата? Струва ми се, че виждам някакви следи.
— Вероятно. Но убиецът си е прибрал тиксото. Ето какво още открихме…
Ландри посочи панталона и бельото на по-близкия труп.
— Пробол го е в гениталиите? — повдигна вежди Карсън.
— Да — кимна Ландри. — Забелязахме кръвта по панталона му и накарахме съдебната лекарка да провери.
— Изтезания? — подхвърли Пулър. — Търсил е отговор на въпросите си?
— И ги е получил — сухо кимна Ландри. — Предполагам, че никой мъж не може да издържи на този метод…
— Кои са тези хора?
— Отдясно е Джо Уотсън, това е неговата стая. Другият е Доналд Тагърт от съседната.
— Какво друго знаем за тях?