Това ли направих? Наистина? От тялото си ли излязох? Самата мисъл е побъркана. Но това не се случва за първи път. Сега го знам. Стаята на Адам. И онзи път, когато се носех над себе си. А сега това. И все през сребърната врата. Но дали е истина, или сънувах?
Когато пускам филмчетата, аз се измъквам през входната врата и отивам при Лора. Треперя, докато чукам на вратата. Това е лудост. Аз съм луда.
— Здрасти. — Тя е облечена с дънки и зелена блуза. — Какво има? — Взирам се в нея за момент и тя се намръщва. — Добре ли си?
— Да! — Насилвам се да се усмихна. — Чудех се дали може да погледна телевизора ти? От цяла вечност обещавам на Адам да купим по-голям и сега гледам в сайта на „Аргос“, но съм много зле и не мога да си представя как ще изглеждат различните размери в стаята. Само за секунда. Съжалявам, че те притеснявам.
— Няма проблем, само не обръщай внимание на бъркотията. — Тя ме кани вътре и аз я следвам през апартамента. На кухненския плот има чинии точно както ги бях видяла, едната с останки от препечен хляб или сандвич с бекон.
— Този всъщност е прекалено голям за стаята — казва тя, — но аз го обожавам. Екранът е четирийсет и шест инча, което поне значи, че мога да гледам без очила. — Тя се разсмива и аз се смея с нея, но не я слушам истински. Шоколадът с ядки и сушени плодове е на облегалката на дивана. Чашата за кафе с цветчетата е на масичката. По телевизията дават „Приятели“.
— Благодаря — промърморвам аз. — Много ми помогна.
— Няма проблем, винаги си добре дошла. — Тя се опитва да започне разговор за срещи и дали в бъдещето се очертава истинската любов, но аз нямам търпение да изляза оттам. Главата ми бучи, вече съм забравила обаждането на Адел. Била съм там. Видяла съм я. Точно както съм била и в стаята на Адам онази нощ, когато беше разлял водата си.
Връщам се на своя диван, където Адам се сгушва на гърдите ми, все още изпълнен с отзвука от страховете си, когато не бе успял да ме събуди, а аз се взирам в анимационните герои, докато той се съсредоточава в тях. Как изобщо е възможно онова, което направих?
Едва по-късно, през нощта, когато съм сама в леглото си в тъмното, ме връхлита ужасна мисъл. Кръвта ми се смразява заради съществуващите възможности.
Адам не може да ме събуди. Разтърсва студените ми ръце. Мисли, че нещо не е наред. Аз внезапно се надигам и сядам изправена в леглото, поемайки рязко въздух, когато се събуждам. Това изобщо не е естествено събуждане.
Точно както стана, когато се опитвах да събудя Адел.
Тя ме е излъгала за втората врата.
48
Адел
Пътят на истинската любов никога не е бил гладък. Знам това по-добре от всеки друг. Но въпреки това вярвам в нея, наистина вярвам дори и след всичко. Понякога истинската любов се нуждае от малко помощ. А аз винаги съм била добра в предоставянето ѝ.
49
Луиз
Към девет и половина в понеделник съм оставила Адам в занималнята и чакам влака за Блекхийт. Би трябвало да съм изтощена — почти не съм спала от събота — но умът ми е пълен с въпроси и искрици на съмнения. Ако Адел е излъгала за втората врата, тогава това променя всичко. За какво още е излъгала?
Два въпроса греят най-ярко в главата ми, докато сядам до прозореца със скован от напрежението гръб, а пръстите ми чоплят кожата около ноктите. Ако Адел вижда втората врата и може да напуска тялото си, колко далече може да стига и какво знае? Тази мисъл се върти отново и отново в главата ми в такт с равномерния ритъм на локомотива, който ме люлее през Лондонския мост.
Разбира се, по-важният въпрос е какво знае тя за мен и Дейвид. И знае ли за мен и Дейвид? Ако знае, ами тогава… прилошава ми, докато мисля за това. Не мога да приема, че всичко, в което съм вярвала така наивно, може да е лъжа. Колко глупава може да съм била. Какво направих. Писмото. Всички подробности, които включих в него за Роб и Дейвид и Адел — цялата вина насочена към него. Господи, това може да е толкова ужасно. Мисля за Софи, седнала на балкона ми. Какво беше казала тя? Крехка? Или луда? Може би наистина дъската ѝ хлопа? О, Господи. О, Господи. О, Господи.