— Хей — казва Роб, търкулва се на една страна и се подпира на лакът. — Може да опитаме нещо. Нещо наистина лудо и побъркано.
58
Роб
Стоим до гроба, хванати за ръка. С идването си тук оставяме миналото зад нас. Сбогуваме се. Няма какво много да се види. Само име и две дати. Какво друго можеше да напише Дейвид на черната мраморна надгробна плоча? Любяща съпруга? Едва ли. А и така или иначе вътре може да е тялото на Адел, но погребаната на това парче земя всъщност е Луиз.
Горката, сладка Адел. Моята трагична Спяща красавица. Толкова мила и добра, но и толкова простодушна. Обичах я по свой собствен начин, наистина я обичах. Но беше като Ромео и Жулиета. Ромео мислел, че обича Розалинда, докато не видял Жулиета. Има любов толкова силна, че помита всичко по пътя си.
Помня всичко за момента, когато за първи път видях Дейвид. Адел на чакъла, цялата момичешко вълнение, и аз, останал назад в сенките на стъпалата, изпълнен с раздразнение заради предстоящото му нахлуване в нашия рай.
И тогава Дейвид излезе от онази очукана кола и той беше… истинско откровение. За момент загубих способността си да дишам. Почувствах се едновременно заслепен и огрян — любов, която никога не можеше да умре. Адел и цялата ѝ мека доброта бледнееше в сравнение с него. Онова, което изпитвах към нея, се превърна просто в прах на вятъра. Изчезна за секунда. Дейвид беше силен. Умен. Харесваше ми сдържаността му. Цялото това спокойствие. Най-после разбрах защо Адел го обича толкова много, но също така в този момент можех да видя как тя ще го дърпа назад. Тя беше прекалено увредена за изключителен човек като Дейвид. Той имаше нужда от някого, равен с него. Имаше нужда от мен.
През целия уикенд почти не можех да говоря и само измърморвах отговори на въпросите му, а после се държах като абсолютен глупак, опитвайки се да съм забавен, и ми се искаше Адел просто да се разкара с цялото си суетене и да ни остави сами заедно, за да мога да се наслаждавам на присъствието му. Тогава разбрах, че трябва да го имам. Трябва. Това беше съдба.
Лежах буден и двете нощи и ги слушах да се смеят и да се чукат, и това ме изгаряше. Исках да почувствам тези силни фермерски ръце върху кожата си. Помислих си за свирката, която бях направил на оня мъж медицинска сестра, за да си набавя трева в „Уестландс“, и се чудех колко невероятно ще е да направя това с някого като Дейвид. Някой, когото обожавам. Исках да докосна белезите му и да му напомня, че ако не беше тя, тях нямаше да ги има. Минах през втората врата и ги гледах известно време, измъчвайки се с гледката на силния му гръб над Адел, докато той блъскаше и блъскаше в нея. Исках да усетя тази страст. Тази любов. Това тяло, което изпомпва страстта си в мен.
Когато той си тръгна, за да се върне в университета, аз се почувствах, сякаш душата ми е била изтръгната. Не исках да живея, ако не можех да го имам. Защо Адел да го има? Превзетата, слабохарактерна Адел, която не оценяваше нищо? Която приемаше любовта му за даденост? Която имаше всичките онези пари и дори не я беше грижа за тях? Ако имах това, а също и Дейвид, щях да се погрижа животът му да блести. И точно тогава ми хрумна. Моят прост и ужасяващ план.
— Да тръгваме ли? — казвам аз и го целувам с нежните устни на Луиз.
Той кимва.
— Адам сигурно вече се е отегчил.
Тръгваме към колата под късното слънце и аз се замислям колко прекрасен всъщност е животът, когато си влюбен.
По-лесно е да направиш нещо за втори път. С Луиз беше по-лесно. Страхът ми беше само в планирането. В променливите величини. При Адел страхът ми беше, че няма да се получи, дори и след като се бе съгласила с побърканата ми идея. Да видим дали можем да си разменим телата! Само за минутка! Никога ли не си се чудила какво е да имаш хуй?
Луиз, разбира се, никога не би се съгласила с това, но Адел беше млада, а младите са общоизвестно глупави, освен това беше дрогирана и щастлива, че най-после има някого, с когото да споделя тайната си. И разбира се, ме харесваше. Идеална комбинация. Бях взел достатъчно дрога, но не толкова, че да забележи, ако се концентрирам. Отидохме в гората, смеейки се — какво беше казала тя? Ако ще правим вуду магия, трябва да е на полянка през нощта. Това беше всичко.
След това се сменихме. Излязохме от телата си, преброихме до три и влязохме в тялото на другия. Тя не разбра какво я е ударило. От време на време беше пушила трева, но не беше подготвена за силата на кокаина. А след секунди аз забих иглата. Свръхдозата доставена. Точно както направих, когато убих Луиз.