Надявам се, че си добре и се справяш без Адам :( Имам подарък за теб, който да те разведри! Да отидем ли на фитнес в понеделник? И след това обяд? Да изваем тела за бикини, въпреки че няма да ходим на почивка! А
Не споменавам за скандала, който имахме с Дейвид предишната вечер, и как той изхвърча гневно или как се преструвах на заспала, когато той най-после се прибра и се промъкна в стаята за гости. Не ѝ казвам как посред нощ той влезе в стаята ми и застана над леглото, втренчен мълчаливо в мен, и докато лежах, стиснала силно очи, усещах цялата омраза и гняв, които се излъчваха от напрегнатото му, вцепенено тяло, и как почти не можех да дишам, докато той най-после не излезе. Не ѝ казвам, че дори не станах да го изпратя за работа, а вместо това лежах и плачех във възглавницата и се опитвах да не повърна и че все още се опитвам да не повърна.
Не ѝ казвам нищо от тези неща, защото колкото и да съм гневна, не искам тя да се чувства по-зле, отколкото вече се чувства. Не искам да изгубя новата си приятелка, въпреки че тя ме предаде и аз съм изпълнена с гняв и завист към нея. Трябва да потуша тези чувства. Те няма да ми помогнат и няма да накарат Дейвид да ме обича.
Просто бях изненадана. Не очаквах връзката им да ескалира толкова бързо. Бях предизвикала скандала снощи, но не беше трудно. При нас има прекалено много неща, които се таят под повърхността; горско зелените стени в спалнята, котката, онова, което се случи, преди да се преместим, и винаги, винаги тайната от миналото ни, която ни свързва прекалено здраво. Мислех, че ще излезе и ще се напие някъде, но не очаквах от бара да отиде пред вратата на Луиз. Все още не. Не и снощи.
Сълзите ми отново рукват. Вътре в мен има бездънен кладенец от тях и аз се опитвам да дишам дълбоко, за да се овладея. Знаех, че ще е трудно. Трябва да потуша тези чувства. Луиз поне се опита да каже не. Тя има добро сърце. Добър човек е. Спомена ме и се опита да го отпрати. Въпреки че самата тя беше пияна. Когато си пиян, е лесно да загубиш контрол; всички сме го правили. Мразя това, че спа с него, и мразя, че това ме наранява, но дори не мога да я виня. Тя бе срещнала него, преди да срещне мен, и страстта ѝ вече бе пламнала. Поне не се бе опитала да продължи нещата на работа, въпреки че онази първа вечер в бара сигурно я е накарала да се почувства специална в незначителния ѝ, тъжен живот. Това ме кара да я харесвам. Разбира се, тя е запленена от него. Но как мога да съм ѝ ядосана за това, че го смята за очарователен, след като аз го обичам толкова много?
Стана по-бързо, отколкото очаквах. Той я харесва много повече, отколкото предполагах, и това е истински шок за мен.
Трябва да съм силна. През годините съм станала мекушава. Луиз прави Дейвид щастлив и само това е от значение, въпреки че искам да отида в клиниката, да я хвана за косата, да я извлека на улицата и да ѝ се разкрещя, защото е толкова слаба — за това, че така лесно е разтворила краката си за неверния ми съпруг. Напомням си, че имам нужда тя да го прави щастлив и че трябва да се стегна и да съставя план.
Отпивам от студеното си кафе и се насилвам да изляза на слънце. Усещането на хладния въздух върху пламналото ми лице е приятно. Рано е и утринният хлад все още се задържа в слънчевата светлина. Надявам се да не съм разбрала всичко погрешно. Надявам се вярата ми в Луиз да не е неоправдана. Надявам се, че тя е всичко, което си мисля, че е. В противен случай нещата може да станат много сложни. Не си позволявам да мисля за това. Трябва да съм позитивна.
Преди всичко имам нужда от сън. От истински сън. Уморена съм емоционално и физически, но всеки път, когато затворя очи, виждам само тях двамата. Жалката му тъга, докато седи на опърпания ѝ диван. Пиянското им чукане. Сълзите на самосъжаление под душа, след като пусна презерватива в тоалетната. Начина, по който търкаше кожата си с малката опаковка душ гел, която беше сложил в джоба си, същия като неговия у дома, за да не доловя останки от мириса ѝ от другата страна на коридора. Нейното чувство за вина и копнежа ѝ. Отново започва да ми се повдига.
Втора част
19
Луиз
— Защо си станал психиатър? — питам аз. Всъщност не мога да повярвам, че лежа в прегръдките му. Дейвид за първи път остава и говори с мен, вместо да се втурне към душа, за да измие вината си и да си тръгне. Тази вечер говорихме истински за развода ми, за кошмарите, които сънувам, за нелепите срещи, които Софи се е опитвала да ми урежда през годините. Смяхме се и ми беше приятно да чувам този звук.