Вървя бодро, дишам свежия въздух на лятното утро и се чувствам щастлива. А не би трябвало. В толкова много отношения всичко е пълна каша, и то по моя вина, но по някакъв начин успявам да не му обръщам внимание. Дори малко виновно се наслаждавам на това, че Адам го няма. Той много ми липсва, но сега имам повече свобода. Мога да бъда самостоятелна жена, а не просто майката на Адам.
Тази сутрин кантарът показва над килограм надолу. Не само че е десетият ден, откакто използвам електронната цигара, това също е и десетият ден без паста, картофи или хляб и не мога да повярвам колко по-добре се чувствам вече. Адел беше права. Въглехидратите са дело на дявола. Трябва да се пазят за дни, когато искам да се поглезя. Освен това е много по-лесно да се спазва диета, когато Адам не е у дома. Много месо, риба и салати. Яйца за закуска. Дори не се чувствам толкова гладна, но това е също така отчасти защото през повечето време стомахът ми е вързан на възел от страст и вина. Може би в крайна сметка ще сваля онези три-четири килограма. Дори съм намалила и виното, а количеството, което пия, включвам в количеството калории за деня. Сега имам нужда това нещо със сънищата да заработи, за да мога да спя като хората през нощта. Днес трябва да правя упражненията на всеки час, вместо да започна добре, а после да забравя. Решена съм да опитам по-упорито. Имам чувството, че след всичко, с което ми помага Адел, аз я разочаровам. Знам и колко побъркано звучи това.
Пристигам рано — за първи път напоследък — и вместо направо да вляза, решавам да се разходя наоколо и да се насладя на прекрасното утро. Също така ще добавя и към броя крачки, защото новото приложение на телефона ми тихичко настоява да стигна до определените десет хиляди. Още една от идеите на Адел. Тя е добра приятелка. И най-лошото е, че ако нещо от това някога се озове в някое жълто телевизионно шоу, на мен ще гледат като на истинска кучка. Може и да съм такава. Поне като такава се държа. Знам го. Но нищо никога не е напълно черно или бяло, нали? Аз наистина харесвам Адел. Тя е най-добрата приятелка, която съм имала от цяла вечност, и е толкова различна от другите хора. Толкова елегантна и мила и се интересува от мен. Със Софи имам чувството, че сякаш моля да бъда вмъкната в натоварената ѝ социална програма. С Адел не е така. Откакто се появи Адел, почти не съм писала на Софи. Нейното приятелство би трябвало да ми е достатъчно, знам го. Но не е. Напоследък може и да не ям толкова много, но пак съм лакома. Адел и Дейвид. Искам и двамата. Още една причина да не съм говорила със Софи. Тя ще ми се накара заради това. Изваждам електронната цигара и пуша, докато вървя.
Както и да е, сексът не може да продължава, казвам си аз, когато клиниката отново се появява пред погледа ми. Адам ще отсъства само още около две седмици, а аз няма да пускам Дейвид през нощта, след като той се върне. Ами ако Адам някога се види с Адел? Ами ако започне да говори за Дейвид? А и каква майка би искала да дава такъв пример на сина си? Да казва, че няма проблем женен мъж да идва, да я чука и след това да си тръгва? Опитвам се да се убедя, че това е най-голямото ми притеснение, но се залъгвам. Най-голямото ми притеснение е, че Адам е прекалено малък, за да пази тайна, и ако по някаква причина някога го оставят в клиниката след училище, последното, което ми трябва, е той да разпознае мъжа, който понякога посещава мама. Всичко е толкова гнусно. Дори по-лошо — глупаво и егоистично е да постъпвам така. Но когато Дейвид ме докосва, аз оживявам. Обичам мириса му върху мен. Обичам да усещам кожата му. Обичам усмивката му. Когато той е тук, аз се превръщам в тийнейджърка. А когато съм с Адел, имам чувството, че съм от значение. Че съм важна за нея.
Докато търся ключовете от офиса, усещам как коланът на панталона ми помръдва леко. Със сигурност отслабвам. Може би двамата, Дейвид и Адел, ме връщат отново към живота.
— Не бях сигурна дали искаш. — Сю е сложила чайника да заври и държи в ръка сандвич с бекон. Виждам кетчупа и мазнината през хартията. — Няма проблем, ако не искаш, винаги мога да му намеря дом другаде. — Тя се усмихва. — Или, разбира се, сама да го изям.
— Не, благодаря — отговарям аз, доволна, че прекъсвам още една рутина. — Утре е денят за глезотии. — Гладна съм след снощния секс, но имам две твърдо сварени яйца в пластмасова кутия и ще изям тях. Подготовката е най-важното при диетите, Адел ме научи и това, и аз варя яйцата по шест и ги държа в хладилника. Беконът наистина мирише хубаво, но това, че отказвам, ме кара да изпитвам странно удоволствие. Сякаш имам контрол поне върху нещо. Беконът не е удоволствието, от което трябва да се откажа, но все пак е някакво начало. — Съжалявам — казвам аз. — Трябваше да ти пиша и да ти кажа. Ще ти дам парите.