— Няма да направиш нищо такова. — Тя слага чая ми пред мен. — В момента изглеждаш добре. Почти сияеш. — Тя ме поглежда с любопитство.
— Не съм бременна, ако това питаш! — Въпреки подобреното ми настроение напоследък думата бременност никога не е далече от ума ми.
— Всъщност щях да питам дали в живота ти няма нов мъж.
— Де такъв късмет. — Разсмивам се и се съсредоточавам в беленето на яйцето.
— Ами продължавай така и ще трябва да ги разгонваш — казва тя. — Хубава жена като теб не трябва да е сама. Време е да започнеш да излизаш на срещи.
— Може би. Но в момента просто се съсредоточавам върху себе си — отговарям аз. Все още се усмихвам, въпреки че чувствам как леко започва да ми се повдига, като си представям как се опитвам да обясня всичко на Сю с нейния продължил през целия ѝ живот брак и с установените ѝ навици. Сю ще си помисли, че съм се побъркала и че правя нещо погрешно. И ще е права. Но също така съм щастлива за първи път, от — както ми се струва — цяла вечност, а това наистина ли е толкова ужасно? При положение че никой не е наранен? Всички пазим тайни. Адел, аз и Дейвид. Докато всичко остава така, не мога ли да имам това? Не мога ли да имам и двамата?
Сю все още ме гледа, сигурна, че крия нещо, и аз не мога да я виня. Знам, че очите ми блестят и в походката ми има радост и безгрижие, които липсваха от известно време.
Довършвам яйцето и поглеждам надолу към ръцете си, като преброявам пръстите си. Надявам се, че Адел е добре. Дали са се карали снощи? Той затова ли дойде? Или е казал, че ще работи на терен, за да дойде в този район? Понякога мисля за тях повече, отколкото за себе си. Дейвид беше пил, но когато си тръгна, не беше пиян. Вероятно е успял да го скрие. Започвам да мисля, че се справя доста добре и умее да прикрива пиенето си. Може би трябва да опитам да говоря с него по въпроса. За пиенето му. Може би това е проблемът в брака им? Адел всъщност изобщо не пие. Когато обядваме, аз понякога пия чаша вино, но тя не. Аз също трябва да намаля алкохола. По-малко вино със сигурност ще помогне за по-бързото сваляне на излишните килограми.
Оставям Сю с втория ѝ сандвич с бекон и отивам в кабинета на Дейвид, за да пусна кафе машината. По някакъв глупав начин това е преструване, че си играя на семейство с него. В корема ми пърхат пеперуди и не мога да спра вълнението. Винаги съм харесвала работата си, но сега има и допълнителен трепет. Докато той подписва рецептите, аз се улавям, че гледам ръцете му, и си спомням как са ме докосвали. Къде са били.
Понякога все още си мисля за паниката на Адел, когато мислеше, че ще пропусне обаждането му, и за всички онези хапчета в шкафчето им, но може би всъщност във всичко това няма нищо зловещо? Може би тя наистина има проблеми с нервите. Дори и тя призна, че в миналото е имала проблеми. Може би Дейвид се държи така по-скоро за да я предпази, а не да я контролира? Кой всъщност знае какво става зад затворените врати? Така или иначе не мога да го попитам за това, не и без да се издам, че познавам Адел, и тогава той наистина ще ме помисли за побъркана преследвачка и ще предам Адел. Всичко е толкова объркано. Знам, че е така, но това не спира сърцето ми да бие лудо в гърдите, когато той се появява на вратата.
— Добро утро — казвам аз.
— Добро утро и на теб.
Той изглежда уморен, но усмивката му е топла и истинска, а сините му очи блестят само за мен и лицето ми пламва и става на червени петна. Това е нелепо. Двамата работим заедно всеки ден. Досега трябваше да съм свикнала да го виждам, но тази сутрин е различно. Снощи, докато лежахме в леглото и говорехме, нещо се промени. Разбира се, то не продължи — познатата вина скоро се настани между телата ни. Мъжете са странни. Сякаш предателството е в смеха и близостта, а не в секса. Но предполагам, че са прави. Тази мисъл ме бе наранила най-много, когато Иън ми бе изневерявал, след като бях престанала да се вманиачавам в секса. Може би защото смехът е по-труден за отделяне от всичко останало в главите ни.
Цялото нещо е ужасно предателство, това исках да му кажа, когато си тръгваше. Цялото. Но не можах да се накарам да заговоря. А и как да го направя? Не искам да спрем. Това е честната и неприятна истина. Искам и вълкът да е сит, и агнето цяло. Искам и любовника си, и новата си най-добра приятелка.