Когато видях плика и познатия печат на фирмата, аз се зарадвах, че днес не бях започнала скандал. Щеше да е прекалено много и се оказва, че не е необходимо. Това ще е достатъчно, за да го извади от равновесие. Виждам миналото като подвижни пясъци, а Дейвид е заседнал в тях и потъва бавно, бавно. Това отново ме натъжава.
Отварям плика и се втренчвам в колоните с описания и разходи и хвърлям поглед върху придружаващото писмо. Нищо необичайно или изненадващо в него, но и никога не е имало. Ние не ходим във Феърдейл Хаус и никой не е живял там, откакто едното крило изгоря. Препрочитам писмото. Някои поправки в главната сграда. Поддръжка на оградите. Всички камери за видеонаблюдение работят. Няма нови повреди по имота. Газта и електричеството все още са свързани и сметките са платени. Наемът за нивите е платен. Разходите в отчета за летния период винаги са по-малки, отколкото тези за зимния. Няма нужда парното да се пуска толкова много заради шотландския студ. Честно казано, според мен повечето хора са забравили, че имението изобщо съществува: замъкът на Спящата красавица зад живия плет.
Оставям писмото и сметката на плота в кухнята, където Дейвид ще ги види. Оставям го така, че да изглежда, сякаш небрежно съм го захвърлила там. Това също ще го ядоса. Не трябваше да отварям писмото. След като видях печата на фирмата, трябваше да го сложа на бюрото му. То е адресирано до двамата, но всички знаят, че той отговаря за парите. Аз съм само красивата кукла: горката съпруга, за която той трябва да се грижи.
Адвокатите престанаха да ни питат дали ще продадем имението. Ние никога не бихме могли да го продадем. Въпреки че може би в бъдеще… стомахът ми се преобръща при мисълта за всички възможности. За вероятността тайната ни да излезе наяве и да я оставим да се превърне в пепел, а след това в нищо. Да сме свободни от нея. При тази мисъл ми се завива свят, но тя също така ме прави по-силна.
Поглеждам часовника. Осем и половина е. Отвън летният ден започва да избледнява. Дейвид ще работи до десет. Не поиска да му оставя вечеря, така че няма защо да се тревожа за това. Обаче има едно място, на което трябва да отида, и няма смисъл да отлагам повече. Трябва да съм подготвена. Трябва да съм готова. До известна степен аз всъщност го очаквам с нетърпение. Само трябва да съм много, много внимателна.
23
Луиз
— Господи! Ти да не си надрусана? Искам да кажа, че си се забъркала в една огромна каша. Дори и аз го виждам, а знаеш колко обичам големите бъркотии. — Неодобрението на Софи идва до мен ясно по телефонната линия и ми се иска да не бях казвала нищо. — Какво си мислиш, че правиш? И защо не си ми казала по-рано?
— Бях заета — промърморвам аз. Какво ѝ дава право да ме съди така? Тя не е в позиция да го прави.
— Сериозно. Да оставим настрани историята с шефа, това не е добре. Въпреки че се радвам, че вече мислиш за връзка, не точно това имах предвид. — Опитва се да смекчи мнението си, като се шегува, но аз въпреки това се изчервявам, докато крача из апартамента. Тя ми се обажда само защото плановете ѝ за вечерта са се провалили и е останала вкъщи с Ела. Вероятно дори не е забелязала, че не съм ѝ писала.
— Знам, знам — отговарям аз. — И ще сложа край.
— На кое ще сложиш край? На това с него или с нея? Имам чувството, че чукаш и двамата. — Тя замълчава. — Чукаш ли и двамата?
Усмихвам се леко, въпреки че съм ѝ ядосана.
— Не, разбира се, че не. Просто… Не знам — всеки път, когато опитам да приключа с единия или другия, не успявам.
— Искаш ли съвет? — пита Софи, преди едно детско гласче някъде в стаята да я прекъсне. — Почакай, Луиз. — Гласът ѝ става по-тих, когато се обръща встрани от слушалката. — Какво? — казва раздразнена тя. — Казах ти, Ела, мама говори по телефона. Иди и попитай тате. Ами попитай го пак. — Тя се връща отново към мен. — Съжалявам, Лу. Проклети деца…
Гърлото ми е свито. Не съм сигурна, че искам съвета ѝ. Това, което наистина искам, е тя да се засмее и да ми каже, че всичко е наред и не е ли толкова вълнуващо? Имам чувството, че това няма да се случи. И съм права.
— Ако искаш съвета ми, скъпа — продължава тя, — зарежи и двамата. Не можеш да си нейна приятелка, защото фактът, че си чукала мъжа ѝ, ще остане завинаги и това е ужасно, а не можеш да си негова любовница, защото той е женен за жена, с която си приятелка, и това също е ужасно. Да имаш извънбрачна връзка, е достатъчно голяма тайна, и то такава, за която не мисля, че си подходяща — и това е комплимент. Ти си по-добра, Лу. Влез в Тиндър или нещо такова. Има много готини мъже, повярвай ми. Необвързани и така нататък. Кълна се, ако не си си направила профил, следващия път, когато се видим, ще имаш неприятности. Разбрахме ли се?