— Разбрахме се — лъжа аз, за да я зарадвам и да се отърва от нея.
— Трябва да те оставям, Лу, Ела всеки момент ще изпадне в истерия. Но се обаждай. Тук съм, ако имаш нужда от мен.
Тя затваря, но гласът ѝ продължава да отеква в главата ми. Зарежи и двамата. За нея е лесно да го каже с натоварения ѝ живот, със семейството и любовните ѝ авантюри. На Софи никога не ѝ липсва внимание или компания.
Сигурно дори няма да я видя, преди Адам да се върне, а тогава ще трябва да оставя Дейвид, така че всичко ще се реши от само себе си. Не че трябва да правя нещо заради Софи. Когато ми разказва за авантюрите си, аз слушам и кимам и запазвам преценките си за себе си. Защо и тя не може да направи същото? Мисли, че знае най-добре, но не е така. Не мога да си представя Адел някога да ми казва какво да правя, по този начин. Адел ще ме изслуша и ще ме подкрепи — като истинска приятелка.
Осъзнавам колко побъркано звучи това при създалите се обстоятелства, така че твърдо решавам да не мисля за Софи, и си наливам втора чаша вино, като добавям малко лед, за да имам за по-дълго. Не се чувствам прекалено зле, защото съм го включила в калориите за деня, а и честно казано, днес можеше да е по-зле. През уикендите ми е трудно да спазвам диетата, но сега, когато усещам разликата, става малко по-лесно. Не отидох да тичам, защото недостигът на сън ми попречи, и не можах да се накарам да го направя, но излязох на дълга разходка и въпреки че имах огромно желание за хляб, ядох само риба и зеленчуци за вечеря, преди да се обадя на Адам и Иън и да чуя всичко за вкусните неща, които са яли, което накара корема ми да къркори още повече.
Няма да се ядосвам заради виното. На човек трябва и да му е приятно, а това, че ще пийна малко, няма да ме поведе по тъмната пътека на преяждането. Шкафовете са празни, а ме мързи да изляза по това време. Освен това виното така или иначе ми е нужно, за да заспя. Сигурна съм, че кошмарите ми са станали по-зле, но предполагам, че не е учудващо, след като се чукам със съпруга на новата си приятелка. Изричам думата грубо в ума си, така че потрепервам. Да, нищо чудно, че сънят ми е толкова неспокоен.
Минавам през каналите в търсене на нещо, с което да се разсея. Върви някакво ужасно шоу за таланти, но това е почти всичко. Стар епизод на „Фрост“. Нищо не ме грабва. Пия още малко вино и мислите ми отново се насочват към Дейвид и Адел. Някаква част от ума ми винаги е заета с мисли за Дейвид и Адел. Той дали мисли за мен? Тя дали мисли за мен? Едва не се разсмивам. Колко побъркано е това? Би трябвало да си легна рано. Но поне утре мога да стана късно, ако не спя добре.
Отивам в кухнята да допълня чашата си. Ако спра сега, ще остане почти половин бутилка, а това е много по-добре от обикновено. Дейвид дали пие у дома? Дали са излезли на вечеря? Или правят някакъв вид виновен секс за сдобряване? Той сравнява ли телата ни? Господи, надявам се, че не. Въпросите жужат в главата ми и аз се отказвам да се боря с тях.
Изваждам тетрадката от чекмеджето. Тя е връзката ми с двамата и ако ще са в главата ми, тогава може поне да се потопя в миналото на Адел, въпреки че ми е трудно да разчитам надрасканите, неразбираеми думи. Освен това през последните няколко дни изпълнявах много по-добре упражнението. Може би това ще ми помогне да го овладея истински.
Изключвам телевизора и занасям чашата си вино в спалнята. Въпреки че не съм пила особено много, усещам меко, уморено замайване. Диетата ме превръща в момиче, което ще излезе евтино, ако го изведеш на среща. Опитвам се да не мисля за това колко евтина съм така или иначе, като се има предвид всичко.
Оставам с тениската, но захвърлям останалите си дрехи на пода и се пъхам в леглото. Клепачите ми вече натежават и аз отпивам голяма глътка вино. Не съм измила зъбите си. Ще го направя, когато довърша питието си — ментата и виното не са добра комбинация — но най-вероятно преди това ще заспя и ще го направя след няколко часа, когато кошмарите ми ме събудят. Какъв вълнуващ живот — мисля си аз и се усмихвам на това колко всъщност не е вълнуващ, в леглото преди десет, а след това включвам нощната лампа и отварям тетрадката. Отначало дребният, остър почерк наранява очите ми, но постепенно свиквам с формите му. Миналото на Адел и Дейвид. Твоят сън, казва ми вътрешният ми глас. Четеш това, за да помогнеш за съня си. Да, бе, отговарям на себе си аз. И двамата знаем, че е лъжа.