Ако трябва да съм честна, д-р Сайкс поне звучи смутен заради това че повдига този въпрос пред мен. Сложил ме е на високоговорител; чувам леко ехо в разговора. Дали Дейвид слуша? Мога само да си представя изражението му, когато са решили да ми позвънят. Доста паникьосано. Той не би искал това да се случва. Не би могъл да знае какво ще кажа. Това малко ме ядосва. Би трябвало да ми има повече доверие. Никога не бих навредила на кариерата му. Защо да го правя? Искам той да е успешен. Знам колко е важно това за него.
— За да е ясно — казвам аз. — Нямаше скандал. И никога не бихме се карали пред непознат. И със сигурност не и пред пациент. — Не бихме се карали. Звуча точно толкова възмутена, колкото трябва. Всички сме от средната класа все пак, а най-много д-р Сайкс. Той сигурно вече се чувства засрамен. — Младежът дойде пред вратата и попита за Дейвид, докато прибирах в кухнята след вечеря, и аз му казах, че Дейвид е отишъл да си легне заради главоболието си, и това беше всичко. Сигурно е видял синината ми и си е съчинил история за нея. Може би се е почувствал отхвърлен от съпруга ми и е искал да го накаже по някакъв начин? — Знам точно какво е чувството. Това е общото между мен и младия Антъни.
— И аз така си помислих — казва д-р Сайкс. — Но очевидно, когато той казал на родителите си какво е видял… е, това, което казва, че е видял, те са се почувствали морално задължени да се свържат с мен.
Звучи облекчен. Може би е имал някои съмнения. Това не би ме учудило. Толкова е лесно да се посеят тези семена в хората. В крайна сметка никой от нас всъщност не познава другия.
— Разбира се — съгласявам се аз. — И моля ви, благодарете им за загрижеността, но в случая наистина няма за какво да се тревожат. Освен може би непохватността ми. — Тогава отново се разсмивам малко, сякаш цялото нещо все още ме забавлява. — Горкият Дейвид — казвам аз. — Той е последният мъж на земята, който би ударил жена. Моля ви, кажете на семейството на момчето, че се надявам то да получи помощта, от която се нуждае.
Това може да се окаже в моя полза — мисля аз, докато се сбогуваме и затваряме. Дейвид ще е облекчен, защото се справих така добре, и се надявам да ми даде малко повече пространство и да се върне към съмнителните си вечери с двуличната Луиз. Ако продължи да ме задушава, винаги мога да го заплаша, че ще кажа на д-р Сайкс, че съм излъгала и че той наистина ме е ударил. Това ще е празна заплаха в сравнение с други, които мога да отправя, дори и Дейвид да не го разбира. Защо да го провалям? Да, имаме богатство, но Дейвид винаги се е нуждаел от повече от това, и аз не мога да му отнема кариерата му. Това е нещо, което ще го съсипе.
И което е по-важно, мога да използвам това пред Антъни. Фактът, че родителите му са отишли в клиниката и са докладвали за случая, ще го накара да се почувства ужасно. Вината му, че може да ме е застрашил, е нещо, което мога да използвам, за да го накарам да ми намери това, което искам, а черешката на тортата е, че дори и да каже на някого, те ще го сметнат за още една измислица. Никой няма да му повярва.
Бързо изпращам съобщение на Дейвид.
Добре ли си? Това момче има нужда от помощ!
Знам, че сигурно все още са заедно в стаята, и вероятно д-р Сайкс ще го види. Още едно доказателство за невинността му, ако е нужно. Също така и напомняне към съпруга ми, че когато стане напечено, двамата сме екип и винаги ще бъде така. Това няма да оправи брака ни за него — дори и аз знам, че вече е прекалено късно за нещо такова — но ще го накара да омекне към мен.
На вратата се звъни, три остри иззвънявания. Трескаво. Предполагам, че горкото момче е дошло да се моли.
Всичко върви много добре.
29
Луиз
Наливам си чаша вино, преди дори да съм оставила чантата си. Нервите ми са опънати и аз се чувствам, сякаш в главата ми са затворени мравки. Не знам какво да мисля.
На обяд бях излязла на разходка да раздвижа краката си, които ме боляха от тичането снощи, и да прочистя малко мислите си, уморена от взирането във вратата на Дейвид и опитите да му внуша да ме извика и да ми обясни какво, по дяволите, става. Цял ден бях напрегната. Той ме отбягваше, сякаш сме тийнейджъри, а не възрастни хора, и не разбирам защо не може да го каже, ако не иска да ме вижда повече. В крайна сметка той започна всичко това. Не аз. Защо не може просто да поговори с мен? Стомахът ми така се е свил, че не бих могла да ям, дори и да исках.