Взирам се още миг и после Дейвид отново ме извиква, а също и Адам. Чакат ме, за да започнат да ядат, и аз искам да съм с тях. Лъскавата врата избледнява и под мен не остава нищо друго, освен езерото.
Събуждам се рано, малко след пет, дехидратирана от виното, и съм разочарована от себе си. Сънят, който бях създала, беше толкова перфектен — тримата сме едно щастливо семейство — и въпреки жаждата се чувствам отпочинала, както Адел ми каза, че ще се случи. Изпитвам леко отвращение към себе си. Трябваше да си представя Адел в съня си. Лоялността ми трябва да е към нея. Тя винаги е била мила с мен, докато Дейвид е измамник, ненадежден и пияница и Господ знае какво още, но въпреки това, ако се съди по съня ми, аз го желая лудо. Може и да не му бях позволила да ме чука в леглото ми, но със сигурност го направих в съня си. И не само да ме чука. В моя сън го бях накарала да ме обича, аз също го обичах, бяхме семейство и никъде нямаше и следа от Адел. Бях изтрила съществуването ѝ напълно.
Изпъшквам и след това ставам за вода и включвам чайника. Напълно будна съм след ранното лягане и няма смисъл да се опитвам отново да заспя за около час. Докато чайникът заври, а аз се опитвам да се отърся от яснотата на своя живот в съня си, поглеждам в стаята на Адам и през мен преминава вълнение при мисълта, че той скоро ще си бъде у дома, след което може би постепенно ще прекъсна приятелството си с Адел. Ще последвам съвета на Софи.
Ще се освободя и от Адел, и от Дейвид, и от тази глупава, глупава каша, в която се бях забъркала.
Взимам си душ, за да отмия останките от лекия си махмурлук, след което се обличам и се приготвям за работа, но когато сядам с втора чаша чай, все още е само седем часът. Слънчева светлина грее върху прашния екран на телевизора и аз си спомням втората врата от съня ми, онази, която блещукаше в езерото. Изваждам тетрадката от мястото ѝ в кухненското чекмедже. Може би и Роб също е видял втора врата. Сърцето ми бие лудо. След снощи не трябва да чета повече. Причинявам достатъчно зло и без да се ровя в миналото им. Но не мога да се спра. Искам да науча повече за тях. И втората врата е моето извинение.
Толкова е лесно. Мога да отида където искам. В повечето случаи отивам на измислени места, защото не съм бил никъде, по дяволите, а няма начин да избера да отида у дома. Но където и да съм, Адел е винаги с мен. Аз дори не си я представям истински там, но тя просто се появява. Може би това е, защото непрекъснато мисля за нея. Не като да искам да я чукам, а нещо много по-добро от това. Нещо по-чисто. В сънищата ми много често се друсаме. Донякъде това ми харесва най-много. Мога да се надрусам колкото си искам, без последващия спад в настроението с отзвучаването на наркотиците и без отрицателния им ефект.
Адел отново спи добре. Вече всички в „Уестландс“ ни обичат, сякаш имат нещо общо с възстановяването ни — ние сме пациентите, за които са мечтали. Обаче аз съм доволен от това. Че тя спи. Знам, че не лъже, защото повечето нощи се промъквам в стаята ѝ и я гледам няколко минути. Човече, това ми звучи зловещо, като го чета. Но тя е като Спящата красавица и аз бдя над нея. Някак ми е спокойно, а и нямам нужда да спя толкова много сега, когато съм чист и сънят ми не е пълен с кошмари. Само в началото, преди да ги овладея. Понякога решавам да остана в тях заради вълнението. Като да се качиш на влакче на ужасите. Знам, че не могат да ми навредят, защото аз ги контролирам.
Да, хубаво е, че тя спи добре. Има да наваксва много, след като седмици се е опитвала да стои будна, и трябва да забрави целия онзи ужас. Странно е да се тревожиш за някого. Аз се тревожа за Адел, а никога по-рано не съм се тревожил за някого. Не за гадното ми семейство и почти никога за себе си. Преди Адел всички бяха сиви. Никой нямаше значение. Преди всъщност изобщо не съм мислил, че е възможно някой да е от значение. Това ли е любовта? Може би обичам Адел по свой собствен начин.
Тя представя ли си ме в сънищата си, или винаги е онзи огромен досадник Дейвид? Най-много се притеснявам за Дейвид. Не знам защо тя е така влюбена в него. Не мисля, че вижда какво наистина представлява той. Казва, че му има ДОВЕРИЕ. Ами да. Басирам се, че той обожава това. Има му толкова голямо доверие, че му е прехвърлила контрола върху всичките си пари и всичко останало. Цяло проклето състояние и той контролира всичко. Затова беше тук адвокатът ѝ. Най-накрая ми го каза. Знаех, че ще го направи. Адел не обича тайните. Но какво, по дяволите? Значи Дейвид се е запилял в университета и учи за безкрайните си дипломи и си живее живота, докато тя е в тая лудница и му е дала контрол върху цялото имение, всичките пари и всичко.