Сядам на стола му и за момент прокарвам пръсти по папката, а след това отгръщам на първата страница. Това със сигурност не е обичайната медицинска история, а по-скоро набор от различни бележки. Надраскани редове с лошия му докторски почерк на различни видове хартия — предполагаемо каквото е имал в момента. Мислех, че онова, което ще намеря, ще е от около година, от времето, когато е започнал да крои плана си. Може би когато е срещнал Мариан от кафенето на ъгъла в Блекхийт, мисъл, която все още наранява гордостта ми. Но не, първата бележка е отпреди шест години и в нея става въпрос за неща, случили се десет години по-рано. Дейвид ужасно ме дразни с липсата на подробности.
Придвижвам стола по-близо до бюрото, за да може папката да е точно под меката жълта светлина на лампата, докато аз се опитвам да разгадая драсканиците му.
Лек нервен срив три месеца след напускането на „Уестландс“, като през това време прави аборт.
Какво беше казала Адел? В началото на брака им Дейвид искал деца, а тя не. Как го е накарало да се почувства решението ѝ да направи аборт? Сигурно го е заболяло. Може да е било началото на тази омраза? Прелиствам напред.
Подозрения за параноя и изключителна ревност. Знае неща, които не би трябвало. Шпионира ли ме? Как?
Кой звучи параноично сега, Дейвид? — искам да надраскам под бележките му.
Адел твърди, че инцидентът в цветарския магазин с Джулия не е бил по нейна вина, но прекалено много прилики с миналото? Не са предприети действия — липса на доказателства. Джулия разстроена/ изплашена. Приятелството приключи. Работата приключи. Разбрахме се да не работи повече. Дали го е направила, за да може да остане у дома?
Работата, която Адел бе споменала. Сигурно е тя. Но какво е станало? Мисля за ежедневните телефонни обаждания. Дали Дейвид е саботирал работата ѝ, за да си остане тя вкъщи? Но какъв е бил инцидентът? Какво всъщност се е случило? Тази папка никога няма да му помогне да я обяви за луда. Няма записани подробности, няма официална оценка или записани сесии. Може би той разчита на репутацията си, за да може да използва това срещу нея. Едва доловимо осъждане вместо сериозни обвинения, така че да изглежда, сякаш го прави почти неохотно. Преглеждам напред и стигам до най-скорошните записки и погледът ми попада на фрази, от които ме полазват студени тръпки.
Психотична криза. Социопатични тенденции.
Виждам къде е нахвърлял рецепти, но всичко е неясно. Само намеци. Всичко това са бележки сякаш за лично ползване, но аз въпреки това имам чувството, че говори за непозната — това не е Адел.
Мариан няма да повдигне обвинение. Липсват доказателства. Съгласих се да се преместим. Отново.
Адел беше казала, че Мариан е името на жената в Блекхийт. Какво всъщност се е случило там? Адел очевидно е разбрала, че Дейвид се вижда с нея, и може би е имало неприятна среща? Залива ме вълна на гадене, като си представя себе си в тази ситуация. Лесно можеше да съм аз. Ужасява ме мисълта, че Адел някога може да разбере какво съм направила, и не защото мисля, че е луда, независимо от това какво Дейвид иска да накара света да повярва, а защото е моя приятелка. Не искам да разбере как съм я предала.
Поглеждам тази бележка. Онова Отново след „да се преместим“. Колко пъти са се местили? Адел не ми е казвала, а тук няма подробности. Може би когато Дейвид най-после представи тези ужасни бележки на някого — може би на д-р Сайкс — той иска да изглежда, сякаш я защитава, но не може да продължава така. Разглеждам най-последните страници, но почеркът му е нечетлив. Успявам да разчета няколко думи, които карат сърцето ми почти да спре — родители… имение — и очите ми се напрягат в опит да разбера параграфа от накъсани изречения около тях, но не мога. Писал е това пиян, сигурна съм. Имам чувството, че не чета бележки за луд човек, а сякаш гледам в ума на луд.
Последните две страници са на практика празни, но написаното на тях ме кара да замръзна на място.
Гняв изневиделица след преместването. Изрита котката. Стъпка я. Уби я. Прекалено много съвпадения.
После, по-надолу на страницата…
Това заплаха ли беше? Или иска да докаже нещо? Лекарствата сменени. Колко инцидента може да се случат? Имало ли е изобщо инциденти?
На последната страница има само един написан ред, но аз го гледам втренчено дълго време.
Луиз. Какво да правя с нея?
39
Тогава
Адел е вкъщи от два дни, преди Дейвид да дойде, и тя е учудена какво спокойствие я изпълва. Самотата е странна след непрекъснатата компания в „Уестландс“, но също така е успокояваща за душата ѝ. Дори и през нощта, в провинциалната тишина, където е лесно да повярва, че е последният човек на Земята, тя се чувства спокойна. Не че някога се чувства изолирана от хора и места. Всъщност не. Не и с това, което може да прави.