Не е нужно много, за да я накарам да си тръгне. Споменавам, че Дейвид ще се обади и след това ще полегна малко, и тя кимва и ме прегръща, притискайки ме толкова силно с тези по-слаби и по-мускулести ръце, но виждам, че вече мисли какво да направи по-нататък. Как може да ми помогне или как да помогне на себе си, или каквото и да е. Стига резултатът да е един и същ, кого го е грижа?
Дейвид не се обажда в уговореното време, още един знак, че наистина е имал предвид онова, което каза снощи. Измива си ръцете от мен. Може би дори ме предизвиква, за да изпълня заплахата си. Горкият. Той е напълно объркан.
Правя ментов чай, качвам се горе и лягам върху хладните завивки, втренчена в тавана. Като се има предвид ситуацията, аз съм невероятно спокойна. Все още има някои неизвестни и разчитам изцяло на Луиз да намери и да подреди парченцата от пъзела, който слагам пред нея. В правилния момент тя трябва да схване значението на тази сутрин. Ако не успее, ще трябва да намеря друг начин да ѝ покажа. И все пак животът е по-хубав, когато е интересен. Чувствам се доста доволна.
Никога не е достатъчно да ти кажат нещо. Аз казах на Луиз какво според мен е направил Дейвид преди много години, но думите всъщност нямат никаква тежест. Моментните звуци по въздуха нямат никаква плътност. Написаните думи може би малко повече, но дори и тогава хората никога не се доверяват истински един на друг толкова, че да нямат съмнения. Никой никога истински не мисли най-доброто за някого другиго.
За да повярваш в истината за нещо, трябва да изстрадаш това нещо. Трябва да изкаляш ръцете си и да наблъскаш пръст под ноктите си. Трябва да копаеш за него. Поне за истина като моята и на Дейвид. Това не може да се разбере от разказване. Трябва да отведа Луиз в огъня, преди тя да излезе от другата страна чиста, невинна и доверчива. Ако накрая Дейвид може да е свободен и без бреме, трябва тя първо да понесе бремето. Истината трябва да е нейна. Тя трябва да отнесе тази истина при него.
А след това да я остави да ги раздели.
44
Луиз
… Ще изчакам Ейлса да заспи или да потъне в пиянска забрава с гнусния Гари, и тогава ще си тръгна. Майната им на тях, на гадния им малък апартамент и на гадния им незначителен живот в това проклето общинско жилище. В противния Пилтън. Сякаш е целият проклет свят. За тях може и да е. Но за мен няма да е така. Нищо чудно, че ми се прииска да се надрусам веднага щом се върнах тук. Какво си мислеха, че след клиниката и всичко тъпият „Уестландс“ чудотворно ще оправи всичко? Те са глупаци. Те са измет. Всички са измет и усещам как мръсотията им се опитва да полепне и по мен. Дори няма да ги е грижа, като си отида. Ще изпитат облекчение. Ще бъдат облекчени и от каквито пари има в апартамента, ха-ха! Искам да занеса нещо на Адел, а днес беше ден за изплащане на помощите. Загуба за тях, помощ за мен.
Не мога да повярвам, че ще я видя толкова скоро. Сякаш в сивия свят отново има цвят. За малко да не ѝ пиша. Не исках да поема риска да ми откаже. Как щях да се почувствам тогава? Не съм свикнал да ме е грижа за някого по този начин и да искам да ме харесва. Не съм свикнал да ме е грижа за когото и да било. Ако не сънувах съня с вратата и не можех да виждам измислената Адел по този начин, мисля, че досега щях да се побъркам. Когато се сбогувахме, се смеех и се шегувах, но тя виждаше, че ме боли. Нея също я болеше, обаче въпреки че се опитваше да го скрие от мен, също така беше и развълнувана, че си тръгва. Тя си има живот, има пари, има Дейвид. А аз имам малката като килер, нуждаеща се от боядисване стая в мизерния апартамент на злобната ми сестра.
Но сега съм свободен! Ще пътувам на стоп или ще се кача на влака до Пърт, а след това тя каза да взема такси и тя ще плати. Липсвал съм ѝ, виждам го. Това е, което ме прави безкрайно щастлив. Аз я карам да се смее. Тя е различна с мен. Казва, че ще се запозная с Дейвид, защото той понякога идва от университета за уикенда. Според нея двамата ще се разбираме добре, но аз си мисля, че единственото общо между мен и скучния Дейвид е, че и двамата не сме убедени в това. Той няма да иска да се мотая около тях. Аз не бих искал себе си наоколо. Но заради нея ще опитам. Така или иначе той няма да е там през цялото време. Няколко дни мога да се преструвам, че го харесвам, ако това ще направи Адел щастлива. Може дори да опитам да не се друсам, докато той е там. Няма да позволя мисълта за Дейвид да ме разстрои. Утре отново ще съм с Адел! Върви по дяволите, стар живот, здравей нов! Адел, Адел, Адел! Пътят към щастливото ми бъдеще.