В тетрадката няма нищо повече — каквото и друго да беше писал Роб, е откъснато. Дейвид ли го е направил? Дали в тези страници е имало нещо, което би го уличило? Мозъкът ми гори, работи толкова усилено, че главата ми почти е пламнала. Възможно ли е Дейвид наистина да е убил Роб? Може да е било нещастен случай. Може да са се сбили и нещата да са излезли извън контрол и той да си е ударил главата, когато е падал, или нещо такова?
Или може би Роб изобщо не е мъртъв. Може би Адел се тревожи напразно и той наистина просто си е тръгнал. Тя казва, че е нямало да позволи да го купят, но е откраднал социалните помощи на сестра си, така че кой знае? От тетрадката е ясно, че я е обичал, но е бил от бедно семейство и може би обещанието за няколко хиляди паунда в ръката му е било прекалено голямо изкушение, за да откаже? Но ако в имението няма нищо скрито, защо Дейвид не го продава?
Въпроси, въпроси, въпроси. Изглежда, че откакто Дейвид и Адел влязоха в живота ми, аз съм пълна с въпроси. Те са като плевели във водата. Всеки път, когато си помисля, че мога да отплувам, някой друг се заплита в краката ми, за да ме повлече отново надолу.
Трябва да разбера какво се е случило с Роб. Трябва да го намеря. Вече дори не става въпрос за Адел и Дейвид, трябва да разбера заради себе си. Не мога да остана с това незнаене в главата ми завинаги. Не трябва да прибирам Адам до пет и петнайсет, така че си правя силно кафе — въпреки че нервите ми са достатъчно опънати — и отварям лаптопа. Тези дни всеки може да бъде открит. Ако Роб е само няколко месеца по-голям от Адел, значи все още няма трийсет. Не може да няма някаква следа от него, дори и просто да се дрогира някъде. Обръщам на първата страница на тетрадката, където много четливо е написано цялото му име, и пиша в Гугъл: Робърт Доминик Хойл.
Появява се списък с резултати — различни страници в LinkedIn, няколко във Фейсбук и няколко новинарски статии. Започвам да ги проверявам с лудешки разтуптяно сърце, но нито една не съвпада. Прекалено възрастни са, американци са, прекалено млади, а единственият човек, чиято профилна снимка във Фейсбук изглежда горе-долу на правилната възраст, казва, че е роден в Брадфърд, и има списък с училища, в които е ходил, но нито едно не е в Шотландия. Опитвам да търся името, като прибавям към него „изчезнал или мъртъв“, но получавам същите резултати. Опитвам Робърт Доминик Хойл Единбург и пак нищо.
Кафето ми стои недокоснато и студено до мен, а аз дори не пуша електронната си цигара. Защо няма никакви резултати за него? Ако Дейвид наистина му е платил, за да си тръгне, тогава поне за известно време е имал средства и е можел да се справя. Със сигурност е щял да си купи лаптоп и да има интернет? Мислех, че всеки има Фейсбук? Но всъщност от тетрадката не изглежда да е имал много приятели или някакво истинско желание да намери приятели. Само Адел и вероятно няколко наркомани. Фейсбук може да не е неговото нещо.
Може би живее в някаква незаконно настанила се някъде комуна и харчи всичките си пари за наркотици? Това не ми се струва вероятно. Наркоманите са хитри — всички пристрастени са хитри, състоянието им ги прави такива. Ако Роб е имал нужда от пари, той е щял да намери начин да се върне в живота на Адел и да получи каквото иска — или от нея, или от Дейвид. Може да го е направил. Може би Дейвид все още му плаща от време на време, без да казва на Адел. Но защо да си прави труда? А и това все така оставя големия въпрос — защо не продава имението? Или да го даде под наем? Защо то все още стои празно, след като може да носи доход?
Втренчвам се в екрана, опитвайки се да накарам отговора да се появи там, и след това решавам да тръгна по друга следа. Ейлса, сестрата на Роб. Написвам името ѝ и започвам да отсявам житото от плявата. Както и при Роб, в страната и на планетата има няколко души с нейното име, избирателните регистри ми дават седем Ейлси, само едната от които живее в Единбург.
Бинго.
На този сайт не мога да намеря адрес, без да платя, което съм готова да направя, ако се наложи, и да върви по дяволите това, че съм безработна, но на следващата страница от търсенето ми намирам малко съобщение за Фестивал на изкуствата в Лотиан. В него се споменават някои местни магазини, създадени чрез инициативи за грантове, които имат сергии на фестивала. Един от тях се нарича „Кендълуик“ и собственичката също е спомената — Ейлса Хойл. „Кендълуик“ има страница в интернет и във Фейсбук. Открих я. Поне се надявам да е тя. Втренчвам се в телефонния номер, който почти пулсира от екрана, обявявайки присъствието си. Трябва да се обадя. Но какво да кажа? Как изобщо да пристъпя към този разговор, без да изглеждам луда? Трябва да излъжа, знам го, но каква лъжа да измисля?