Преди да включи Ваня, се постара да обсъди още веднъж всичко. Говорът все още можеше да бъде опасен. Ако Ваня не го разбере, не е голяма беда, но какво ще стане, ако поиска да се защищава срещу неразбираемите звуци? Биотоковите команди са по-сигурни, да кажем, с минимална дистанция от три метра. Така Ваня и да падне — защото сигурно в началото ще бъде много неподатлив на волята на Уму, — няма да се пребие. Завърза към себе си рецепторите на биотоковото командуване, двата на краката и двата на ръцете. Раната от копието му пречеше. Значи, и ръката на Ваня ще се движи трудно. На кръста е достатъчен и един рецептор, за врата е излишен. Засега Ваня няма да има нужда да си върти много главата. На върха на главата на робота ще инсталира инфраизлъчвател — с честота, предизвикваща страх, — лошото е само, че и Уму ще се страхува от него. Но страхът може да се превъзмогне с разума, а и копчето на излъчвателя ще бъде у него. Ще сложи колан на кръста си и ще го пъхне в него. Пак там ще сложи и лъчевия пистолет — не „кроткия“, работещ само с инфразвук, а този, който прерязва дървета и топи скали, който унищожава всичко, което попадне под лъча. На тази планета досега не му се е удало случай да го използва, дори не знае къде да го търси. Но в някой от складовете ще го намери. Ще бъде малко тежичък за Уму, защото и за земен човек не е лек — жалко, че не може да го повери на Ваня, — но може би ще бъде още по-трудно да го употребява. Тогава няма да го ползва. Сети се за Дау — Уму се зъбеше по спиралата — и за миг се обезсърчи. Може ли да излезе с такова оръжие? Но трябва месо! Този закон остана толкова силен, както някога, когато Уму още живееше сред народа на ловците. Ще го вземе! Отвори гърба на Ваня и превключи командването на късовълнови биотокове. Минимална дистанция три метра. Това означава, че ако пристъпи по-близо до робота, Ваня спира. Максималната дистанция установи десет пъти по-голяма и без това няма да се отдалечат на по-голямо разстояние. Докато се занимава с гърба на Ваня, няма да има нищо опасно, но копчето, което ще съживи робота, се намира отпред, на гърдите му, на тази тъмносива…
Да видиш собствената си вълна, дори да я докоснеш, не, Биънс, ти това не би могъл да си представиш. Навярно Биънс отдавна е починал. Дали е приготвил собствената си репрограма? За какво ли му е била? В кого ли щеше да живее? Това е наказание за твоята страхливост, Биънс! Затвори очи, ръцете му се плъзнаха към гърдите на Ваня.
Не го достигна. Трябваше да коленичи. Когато пръстите му най на края натиснаха копчето, усети, че докосва някаква материя, подобна на книжна хартия. Обзе го ужас, трябваше да събере всичките си сили, за да не дръпне ръката си. Копчето тихо изпука. Изправи се и със затворени очи започна да отстъпва, докато не се удари в един от столовете. Ако сега изгуби равновесие, Ваня ще падне отново. Бе вече отвъд трите метра. Вкопча се в облегалката на креслото и отвори очи. Ваня стоеше, дясната му ръка бе свита и държеше въздуха също както той облегалката. Облекчен, въздъхна дълбоко. Успя.
Сега Ваня ще занесе онова в същата каюта, където Норман го бе изплашил, след това ще тръгнат. Не, ако Ваня изпълни тази задача, ще го изключи. По-добре сам да потърси лъчевия пистолет.
След половин час долният въздушен шлюз остана вече зад тях и Уму бе безкрайно щастлив, че може отново да диша този въздух, на който бе свикнал цял живот. Въпреки куция си крак на драго сърце щеше да побегне към гъсталака, но се спря навреме. Трябваше да внимава за Ваня. А лъчевият пистолет е тежък, по-тежък, отколкото мислеше. Коремът му е празен, докато намери месо, ще се задуши. По-добре щеше да бъде, ако вървяха заедно един до друг, но тогава пред Ваня ще има други препятствия и движението ще се усложни. А така ще се движи пред Ваня и ще му показва пътя. Откакто напуснаха „Галатея“, Уму едва се побираше в кожата си. Дори забрави за глада си, постоянно мислеше какво би станало, ако се поразходят малко из лагера на племето на ловците. А там — ако след появата на Ваня не се разбягат — само ще вдигне лъчевия пистолет и…
Не. Уму трябва да чака. В лагера ще отидат после. Много пъти ще ходят там, дори и Уму да не иска. Но сега не.
Докато достигнат върха на хълма, униние обзе Жил. Бе светъл предиобед и Ваня едва се мъкнеше. Ако вървяха по-бързо, щяха да вдигнат шум и да стреснат дивата обител. В гъсталака дремеха много Грухтящи, храстите пращяха, когато изскачаха от тях изплашени. Страшно се ядоса, когато едва сега, на километър и половина от „Галатея“ му дойде на ума много по-просто решение. Програмата за унищожението на големите зверове бе непроменена. Просто трябваше да погледне кога за последен път и в каква посока е изпратен лазерен импулс от Мозъка и да тръгне право натам. И сигурно щеше да намери месо. Но той искаше да ловува с лъчевия пистолет! Невъобразима романтика заради глупостта на Уму. Ако се върне сега, ще изгуби толкова време, че няма да има възможност вече да тръгне.