На следната вечер, когато привършваше анализа, взе малка доза успокоително. Уму повечето спеше лошо, пречеше му одеялото, смущаваше го шумът от климатичната инсталация — която Жил въобще не забелязваше, — но най-вече го тормозеше чувството на затвореност. Сутринта провери инфрапистолета, после повика поред роботите. Североизточният квадрант сигнализира за много движещи се обекти в една далечна долина. Характерът на тяхното движение наподобяваше дейността на събрани около огън ловци.
Наряза на ивици едно одеяло и обви с него дебело ръката на Ваня. На този, който щеше да бъде Сид, той трябваше да осигури всички удобства още от първия момент.
Повече от час как заобикаляха храстите, когато Жил реши, че следващият хълм ще бъде вече последен.
— По-бавно — напътстваше той Ваня, — след мен!
Като в по-раншния си живот, когато Уму се прокрадваше подир някоя плячка, Жил предпазливо се катереше по хълма.
— Спри — изсъска, когато се изкачиха и посегна към малката кутийка, пъхната в колана. По-добре щеше да бъде, ако превключи робота от устна връзка на радиокоманди. Един-единствен съмнителен звук би изплашил народа на ловците. Ваня бе зад един храст, чиито листа прикриваха предателския му отблясък.
Дълго се ослушва, но долината бе тиха. Не можеше да знае какво се бе случило с народа на ловците, откакто ги бе оставил. Всеки ден установяваше с радара, че са все още живи. Бе се погрижил да получат достатъчно Грухтящи. Но доколко бяха наясно, че са пленници, и дали това състояние се бе отразило на поведението им?… Дали ще избягат, или ще го нападнат? Няма да заведе Ваня сред тях, дори и да е установен на радиокоманди. Не може да раздели вниманието си между робота и племето. Ако видят Ваня, ще се разбягат като…
Иззад гъсталака, покриващ дъното на долината, се дочуха остри пискливи гласове. Крясъкът на жените край огъня явно не се бе променил. Вечен като живота на племето. Сърцето му се сви. За нищо не искаше да знае, само да можеше да слезе там, край огъня, дори и край най-последния… Да бъде сред тях, да не е самотен. Това мъчително желание бе толкова силно, че дори страхът от Дау се превърна в желание да го види.
От изненада легна по корем и замръзна неподвижен. Пръстите му замачкаха тревата. Значи, Уму го убеди, това, което най-малко очакваше.
Изправи се и захвърли надалеч инфрапистолета. Ще слезе!
Всичко, което се бе случило досега, ще се разсее, щом седне край огъня.
Вече бе откопчал и колана си, когато съвсем случайно зърна Ваня и — дори и по-късно не можа да разбере защо — се възпря. Започна да размишлява. Какво ще стане, ако слезе долу като Уму? Трябва да се пази от племето. Не, не от копията, а от огъня, от гласа на жените край него. Намери инфрапистолета и седна да мисли. Гласовете отново долетяха от долината, примесени с писукане и смях и сред тях няколко дълбоки прогърмявания — гласовете на мъжете. Стомасите им са пълни, доволни са. Неизразимо им завиждаше, че не може да бъде сред тях.
Разстоянието до тях бе приблизително двеста метра, ако увеличи интензитета на инфразвука, дори и оттук ще замъгли съзнанието на няколко от тях. Но това е опасна игра. Някои от децата и старците може никога да не дойдат на себе си. До петдесет метра би свършил добра работа и с безопасен интензитет, но ще може ли да устои? Трябва да опиташ, Жил, не можеш да седиш тук цял предиобед!… Стана, но после веднага се хвърли по корем на земята. Някой от страната на хълма, чупейки клони, се приближаваше. Ако е здрав и млад… вярно, той искаше на всяка цена да бъде Еор. Той е умен и сръчен и обича Уму, но надали ще има този късмет да е Еор…
Беше Тиак. И още преди да се опита да го залови, като допълзи до него, Тиак се строполи. Жил много съжаляваше.
Тиак бе доста мускулест — по-скоро бе по-тежък от Уму, — ръмжеше и се съпротивяваше, докато на края Ваня го стисна с обвитата си ръка. Жил блокира ръцете на робота, защото в противен случай вместо Тиак Ваня щеше да занесе до „Галатея“ един куп окървавено месо. Удари му инжекция с успокоително, ако се събуди посред пътя,да не трябва да го упойва отново с инфразвук. Колкото по-малка доза инфразвук получи Тиак, толкова по-съвършен ще стане Сид. Жил знаеше, че много от досадната несръчност на Уму се дължеше на трайното въздействие на инфразвука. В програмата не можа да го избегне, но сега поне на Сид да бъде по-леко. И на него също.
— След мен — изрече на Ваня и внимателно, избягвайки храстите, тръгна към „Галатея“.
Глава девета
Изключи системата и изкачи до тавана на командната зала полукълбото на консоциатора. Сега ще чака търпеливо. Десет минути или половин час, все едно. Не бива да избързва с този, който седеше облегнат на креслото. Но ако трябва да чака повече от два часа, тогава сигурно някъде е допуснал грешка и не му остава много надежда. Отново премисли всички фази на операцията. Не, никъде не се бе провалил. Знаеше, че в тези минути лесно може да изгуби главата си, когато съмнението го заглождеше отвътре… Глупости!