„Заминах, не ме търсете! Защо станах точно такъв, Жил знае може би по-добре от мен. Едно нещо само зная — единствената цел на моя живот е да водя народа на ловците. И като Еди ги обичам — благодаря за това на Жил, — и в тялото на Хаим тази любов намери необходимата енергия. Задачата да върнем на Земята «Галатея» с изследователските резултати е хубаво намерение, ала аз нямам нищо общо с него. Вие сте убийци, защото заради Задачата убихте Уму, Тиак, след това Еор и Ре. Затова е виновен Жил, но аз не искам да греша заради него. Само знайте, че аз не искам да участвам в тази Задача и ще се погрижа тя да не вземе повече жертви. Бих унищожил роботите един по един, където са, ала ако се опитат с инфразвук да задържат племето, няма да се спра. Но не искам да ви причинявам по-големи вреди, от роботите може да имате още нужда. Затова ги изключих централно, така ще можем да се промъкнем спокойно между тях. Сега заминавам, ще убия Дау и ще отведа народа на ловците толкова далеч от «Галатея»,колкото аз знам. Не ме преследвайте, защото нося със себе си лъчев пистолет. Искам да бъда Първи, съвършеният Първи, с ума на Еди и без ограничеността на Дау. Искам да живея тук и ви съжалявам, защото един ден и вие ще разберете, че съм избрал правилния път.“
Жил стана и тръгна навън.
— Къде отиваш? — запита Сид.
— В командната зала. Може би не е още късно да включа роботите. Честотата на страха е валидна и за него, забравил е за нея. Няма да може да улучи роботите с лъчевия пистолет. Ръката му ще затрепера твърде скоро.
— Искаш да го върнеш обратно? Еор ги настигна по коридора. Въпросът на Сид го разтревожи.
— Ние мислим, че рискът е прекалено голям…
— А че блуждае някъде с пистолет в ръка, без контрол, това не е ли риск? И то не по-малък.
— Но как ще…?
— Още не зная. Засега искам да ги видя къде са.
— Струва ми се, че закъсняхме. Еди остана сам в десет часа, тогава влезе в библиотеката — каза Сид, — в единадесет часа вече всички спяхме. Тогава е изключил роботите, слязъл е в склада за лъчевия пистолет, това прави още половин час. Да е стигнал при племето най-късно около два часа след полунощ. А сега е девет часът сутринта…
— Въпреки това искам да знам!
Роботите послушно се отзоваха на радиоповикването. В петкилометровия кръг около „Галатея“ животът с нищо не се бе променил. Грухтящи, диви кучета. А големите хищници, разбира се, сутринта спяха.
— Кой наблюдава за последен път племето?
— Ние — обади се Еор, — вчера сутринта.
— Къде бяха?
— На обичайния си бивак, т.е. в североизточния сектор.
Жил приближи картината на екрана, след това обърна трите радарни антени извън зоната и те очертаха докрай дъждовните територии. Най-после в единия край на екрана се появиха множество точки. Бяха поне на петнадесет километра от „Галатея.“
Максимови, обезпокоени, закрещяха:
— Бек, Меи! Трябва да ги доведем!
— Преди малко сами казахте, че рискът е прекалено голям…
— Отвратителен си, Жил! — Гласът на Сид бе спокоен. — Защо оскърбяваш Максимови? Защо не можеш да разбереш какво означава това за тях? Кълна се, че Еди имаше право, ти си убиец!
— Пак ли искаш да спорим?
— Не, само не се присмивай! И без това имаме достатъчно проблеми!
Еор се впери в екрана.
— Бягат, Еди ги е подгонил. Какво да правим, Жил? Кажи нещо! Трябва да намерим някакво решение. Помогни!
Жил тръсна глава.
— Нищо не можем да сторим. Преди малко не искахме да те обидим, рискът наистина е голям. Сигурен съм, че Еди ще използва лъчевия пистолет.
— Не става дума само за Бек и за Меи — аргументира се Еор. Ре не можеше да говори. Зяпаше светещите точки по екрана. Устата му се движеше беззвучно. — Малко сме. На всяка цена е нужен един човек на мястото на Еди. Все едно чия репрограма ще получи, но е нужен!
— Какво искате да правите?
— Не зная… Може би ако тръгнем след тях с хеликоптер…
— Мислиш, че Еди няма да ви види ли?
— Не става дума за това. Само ще ги доближим с хеликоптера. Иначе с бягане няма да ги достигнем. Ще слезем на безопасно разстояние от тях и вечерта с инфрапистолети ще се доберем…
— Тогава е по-добре да тръгнете преди залез. В тъмното Еди по-трудно ще се ориентира къде се намирате.
— Да подготвим ли хеликоптера? — нетърпеливо запита Еор.
— Ако се случи нещо с вас, оставаме сами със Сид. Но това е последното ми възражение. Няма да ви питам дали смятате да водим с нас до Земята Бек и Меи. Един човек повече или по-малко няма значение за „Галатея“; но чии репрограми ще предназначим за тях?