— Не ги измъчвай, Жил! — прекъсна го Сид. — Ще имаме достатъчно време, като пристигнем. Важното сега е, че многомесечният труд на Максимови е в опасност. Струва ми се, че ако проиграете…
— Молим те, Жил! — каза Еор. Жил затвори очи.
— Не мога да се съглася, Еор! Ако загинете…
— И това го изисква Задачата.
— Какво?!
— Трябва да ги спасим. Искаш да бъдем като Сид ли?
— Благодаря — измърмори Сид. — По-добър аргумент не можа ли да измислиш?
Еор не отвърна. Седяха заедно с Ре пред екрана вперили очи, като че ли животът им зависеше от това, което виждат. Може и така да е, помисли си Жил. Една от причините да има мир бе, че посещаваха племето.
— Тръгвайте! — изрече с глух глас Жил. — Ако стане нещо с вас, знайте, че… ех, и вие го разбирате! Хайде, тръгвайте вече, подгответе хеликоптера и излитайте!
Ако продължавате да чакате, няма да спасите никого. Жил изключи екрана. Еор и Ре се почувствуваха като отскубнати корени и изхвръкнаха от командната зала.
— Сега доволен ли си? — Жил запита Сид. Сид се озъби.
— Убиец си, Жил!
— А ти си луд! Няма какво да се упрекваме един-друг, особено сега, след като се застъпи за Максимови. Еди ще ги убие.
— Не е сигурно. Максимови ще бъдат предпазливи. На всяка цена искат двете жени. Ще направят всичко, за да спечелят.
Здрачаваше се, когато хеликоптерът излетя на изток в тъмното вече небе. Максимови мислеха да не летят направо на североизток, а да направят голям кръг и да се опитат да пресрещнат племето. Сид контролираше полета с радарите на „Галатея“ и ги напътстваше по радиото, това спестяваше ориентацията на Максимови. След тридесет километра завиха на изток, а когато достигнаха предполагаемата линия, до която племето трябваше да достигне до обед, обърнаха към „Галатея“.
— Продължавам да намалявам скоростта — доложи Еор. — Поне да намалим този адски шум.
— На каква височина сте?
— Двеста, двеста и петдесет. Сега се спускаме по-надолу.
— Виждаш ли нещо?
— Нищо. Гората е тъмна. Аз съм сигурен, че вечерта ще запалят огън.
— Защо?
— Еди не се страхува от нас. Ясно го каза.
— Тъкмо затова трябва да внимавате много!
— Зная. Сид, виж на какво разстояние сме от „Галатея“?
Жил погледна радара и отвърна вместо Сид:
— Четиридесет, четиридесет и два километра. Все още ли няма нищо?
— Нищо, но толкова далече не биха стигнали до мръкване, дори и да са тичали.
— Моля ви бъдете предпазливи.
— Разбира се. Вие там защо се страхувате повече от нас?
Жил не можа да отвърне. Максимови също мълчаха.
— Мислиш ли — запита го Сид, покрил с дланта си микрофона да не чуят Максимови, — че ще ги намерят?
— Наистина се страхувам! Сид извърна глава.
— Невъобразим си, Жил. И с това твое безпокойство искаш да достигнем до Земята? Само като си помисля, че…
— Открихме ги! — бе гласът на Ре. — Еор, виждаш ли? Там напред, малко вдясно!
— Дръж се, завивам! — Еор също завика: — Жил, бързо, на колко сме?
— Тридесет и пет — тридесет и седем километра. Колко далеч са огньовете?
— Трудно е да се определи, но сигурно са на повече от три километра!
— Спускайте се веднага!
— Защо? Ще изгася мотора и съвсем тихо ще се приземим до тях. Невъзможно е да ни чуят…
— Не обяснявай, Еор! Спускайте се веднага!
— Три километра да се влачим в тая тъмница с жените?
— Слизайте! — изрева Жил.
Шумът на мотора изчезна, съвсем ясно чуха Еор:
— Напразно викаш, Жил! На сто и петдесет метра сме и сега без мотор съвсем безшумно…
Пукането в репродуктора не бе по-силно от шума на светкавица от далечна буря, но Жил знаеше, че това означава само едно единствено нещо. На екрана на радара точката на хеликоптера затрептя, после напълно се разсея.
Сид крещя известно време, след това замлъкна, вперил празен поглед пред себе си. Жил излезе от командната зала, без дори да го погледне. Повика Ваня, но размисли. Всъдеходът е по-добър. Включи автоматиката. Страната на „Галатея“ се отвори. На две лебедки висеше окачен всъдеходът, отдолу се виждаха гъсеничните му вериги. Посегна към следващото копче, за да го спусне на земята, когато разбра, че е безсмислено. Предимството бе на страната на Еди.
Всъдеходът отново потъна в корема на „Галатея“ и Жил тръгна към кабината си. Трябваше да спи. Мъст? Едва не се разсмя. Защо иска да отмъсти на Еди? Зарядът на лазерния му пистолет е ограничен. Тогава Еди и без това ще се опита да се върне. Зави се презглава. Искаше да спи. Не, помисли си вече в полусън, не завиждам на Еди.
Глава четиринадесета