— Дие! Дие! Така се срамувам! Не ми се сърди! Но ти ме принуди, никак не искаш да разбереш…
— Ако продължаваш да ме разтърсваш, няма да издържа — промълви Дие, — изчезвай и ме остави на мира!
Грон я хвана за ръката и я заведе до креслото. Седна и я прегърна, като притисна главата й към гърдите си.
— Прости ми, Дие! Знаеш, че не исках…
— Зная.
Замълчаха. Тялото на Дие бе изнемощяло. С празен поглед тя гледаше над главата на Грон таблото с приборите.
— Мислиш, че на мен ми е по-хубаво ли? Добре, че издържам повече. Наистина не зная защо, може би имам повече енергия. Престъпление е, ако искаш излишно да ти помагам.
— Но защо точно така?
— Защото, не е честно да мислиш за неща, които засягат всички нас.
— Но разбери, Дие! Наистина не е важно. Това е глупост, свещена глупост. Ако ти кажа, ще ми поискаш обяснение как ми е дошла на ум тази лудост. Защо съм я смятал за важна и не съм могъл да ти я кажа. Дори и сега ми се струва, че е съвсем незначителна.
— Тогава наистина можеш да ми я кажеш.
— Но няма да кажеш на никого!
— Щом е толкова несъществено, защо държиш на това обещание?
— Не зная. Просто го чувствам.
— Толкова ли е важно за теб?
— Самото нещо не, но да ме изслушаш — да.
— Това е противоречие.
— Зная, но… — Идеята за контранастъпление проблесна бързо. — За теб защо е толкова важно да го разкажеш или не? Впрочем ти се срещаш само с двамата, с Мат и Еви.
— Мат отговаря за всички нас.
— Точно от него се страхувам. Не искам да се подиграва!
— Не се тревожи, той не обича да се подиграва.
— След това, което чуе, може би няма и да посмее.
— Предупреждавам те, че за втори път си противоречиш!
— Ако продължаваш да ме разпитваш, може и още противоречия да се появят.
Дие се изправи и съвсем отблизо загледа Грон в очите.
— Не разбирам, какво ти пречи Мат?
— Не съм казал такова нещо.
— Но го усещам. Всичките ти обвинения се въртят около него. Мат понякога е луд, но е добър. Без него за къде сме?
— Радвам се, че виждаш нещата толкова просто.
— Защо, ти как ги виждаш?
Грон допря главата си до гърдите й.
— Не зная, Дие! Вече нищо не зная. Напълно ме обърка!
Мълчаха дълго, после Дие въздъхна дълбоко:
— Така да бъде. Няма да кажа на никого, но това…това — затърси думата, — това е предателство! Мат не го заслужава.
— От нас тримата единствена ти се осмеляваш да спориш с него.
— То е друго. И ти би спорил с него, ако не се страхуваше.
— Но се страхувам, а тебе защо не те е страх?
— Защо да ме е страх, вярвам в него. Но пак се отклонихме. Ще ми кажеш ли най-после, или не? Впрочем така се уморих, че вече не ме интересува.
— Наистина не е толкова интересно, но ще ти го кажа, защото обеща да мълчиш и защото бих искал да не го забравяш. Аз все пак го забравих.
— Какво? — Дие не знаеше да се съмнява ли, или да се гневи. — Това, което искаше да кажеш ли?
— Не. Другата половина.
Дие прегърна Грон и го притисна към себе си.
— Скъпи, това още повече ме безпокои. Кажи ми бързо, докато не си го забравил!
— Опе каза, че Неа постоянно се смее.
Дие се дръпна от Грон и го загледа с безпокойство.
— И?
— Нищо.
— Това ли не искаше да ми кажеш?
— Това.
— Страх те бе да не го кажа на Мат ли?
— Да.
— И да не го забравям, защото това е половината на нещо?
— Така е.
Обезпокоена, Дие погали Грон по лицето.
— Кажи, скъпи, добре ли се чувствуваш?
— Сега вече, ако не ми се сърдиш, отлично.
— Значи, Опе ти каза… — прекъсна. — Но кога въобще си се срещал с Опе? На нашата група навигатор е Еви.
— По време на смяна, когато се застъпваме…
— Ясно, но тогава там е и Мат. Ако Опе ти го е казал пред него, не разбирам защо трябва да крия от Мат?
— Защото Мат не бе там. Опе остана след него, искаше да помогне нещо на Еви, не си спомням точно какво. Дие се замисли.
— В такъв случай в началото на твоя цикъл би трябвало да се срещаш и с Неа. Тя точно тогава отива да спи.
— Това е само принципна възможност. Първо, отивам в банята, но дори и след нея пак не се чувствам добре.
— Това е вярно.
— Благодаря.
— Не, имах пред вид, че е възможно по принцип да се срещаш с Неа. Аз също не съм се срещала никога с Опе.
Грон облекчено въздъхна. Вече е отвъд тази глупост и Дие е в прегръдките му. Обхвана я цялата, залюля я и започна да я утешава. Някой ден можеха да имат и дете. Добре, че в залива не се роди, и то благодарение на тайнствените треви на стариците. Щеше да бъде непоносимо, ако то бе останало там. И без това тук е толкова трудно. Разбира се, по време на полета е изключено, но пак благодарение на Мат, който получи от водораслите някакво съединение. Мат го бива за всичко. Може би Дие има право, не бива да се дразня от него. Единственият изход е да вярваме в себе си и да не мислим, защото иначе се раждат само глупости. Сега, когато бе с Дие, отново се сети за залива. Пак ще го видят, ще им покаже тогава. Не, ще им покажат, защото там ще бъдат и Дие, и Аро. Заливът ще го излекува. Пак ще ловят заедно риба.