— Той ме принуди да го убия. Аз отмъстих за вас. Вие сте освободена от най-жестокия мъж, когото някога съм виждал. Какво искате сега от мен, госпожо?
— Да пукнеш, злодеецо — отвърна му тя, — да пукнеш, ти уби любовника ми! Бих искала да ти разкъсам сърцето!
— Наистина, госпожо, странен мъж имате за любовник — отговори й Задиг. — Биеше ви с всичка сила, искаше да ми отнеме живота, защото ме заклехте да ви помогна.
— Бих желала още да ме бие — поде дамата с плач. — Наистина заслужавах да ме бие, дадох му повод за ревност. О, защо господ не направи да ме бие още, а ти да бъдеш на негово място!
По-изненадан и по-разгневен от когато и да било през живота си, Задиг й рече:
— Госпожо, колкото и да сте красива, заслужавате да ви набия на свой ред и аз, защото сте крайно своенравна, но няма да си направя този труд.
След това се качи на камилата си и тръгна към селото. Едва бе изминал няколко крачки, той чу конски тропот и се обърка. Четирима вавилонски конници препускаха бясно. Като видя жената, единият от тях извика:
— Тази е! Такава жена ни описаха.
Те ни най-малко не обърнаха внимание на мъртвеца и веднага хванаха дамата. Тя не преставаше да крещи към Задиг:
— Помогнете ми още веднъж, благородни чужденецо. Моля ви да ми простите, загдето се оплаквах от нас. Помогнете ми и аз ще бъда ваша до гроб.
Но на Задиг му беше минало всяко желание да се бие вече за нея.
— Разправяйте това другиму — отвърна той. — Вече няма да ме хванете.
Впрочем той беше ранен, от раната му течеше кръв и сам имаше нужда от помощ, а и видът на четиримата вавилонци, вероятно изпратени от цар Моабдар, го изпълваше с тревога. Той тръгна бързо към селото, като се чудеше защо четирима вавилонски конници бяха дошли да хванат тази египтянка, но още по-учуден беше от нрава на дамата.
ГЛАВА X
РОБСТВО
Още щом влезе в египетското село, Задиг се видя заобиколен от народ. Всички извикаха:
— Ето, този отвлече красивата Мисуф и току-що уби Клетофис!
— Господа — отвърна той, — пазил ме Господ да отвлека вашата прекрасна Мисуф, тя е прекалени своенравна. А колкото до Клетофис, съвсем не съм го убил злодейски, само се защитавах срещу него. Той искаше да ме убие, защото най-смирено го помолих да се съжали над красивата Мисуф, която той безжалостно биеше. Аз съм чужденец, който идва да търси убежище в Египет, и не е много правдоподобно човек, който идва да моли за вашето покровителство, да започне веднага да отвлича жени и да коли хората.
По това време египтяните бяха много справедливи и човечни. Народът отведе Задиг в кметството. Най-напред превързаха раната му, а след това разпитаха и него, и слугата поотделно, за да узнаят истината. Признаха, че Задиг не е убиец, но той беше виновен, загдето е пролял човешка кръв, законът го осъждаше да бъде продаден като роб. Продадоха в полза на селото двете му камили, раздадоха на жителите всичкото злато, което носеше, а него и спътника му изложиха за продан на площада. Един арабски търговец на име Сеток спечели наддаването, но слугата, който беше по-издръжлив на умора, бе продаден много по-скъпо от господаря. Между двамата мъже не можеше да бъде направено никакво сравнение. И така, Задиг стана роб, подчинен на своя слуга. Завързаха ги заедно с верига, която поставиха на краката им, и в това положение те последваха арабския търговец в дома му. Пътем Задиг утешаваше своя слуга и се мъчеше да му внуши търпение, но по навик той правеше и разсъждения за човешкия живот.
— Виждам — казваше той, — че нещастията на моята съдба се разпростират и върху твоята. Досега всичко в живота ми е вървяло по странен начин. Бях осъден на глоба, загдето съм видял, че минава една кучка, мислех, че ще ме набият на кол заради един грифон, бях изпратен на смърт, защото бях съчинил стихове за възхвала на царя, без малко не ме удушиха, защото царицата имаше жълти панделки, и ето ме сега роб, защото един грубиян биеше любовницата си. Но нека не губим надежда, може би един ден всичко това ще свърши; и все пак арабските търговци трябва да имат роби, и защо да не бъда аз вместо някой друг, щом съм човек като всички други? Този търговец няма да бъде безжалостен, трябва да се отнася добре с робите си, ако иска да извлече полза от тях.
Така говореше Задиг, а в дъното на душата си бе загрижен за съдбата на вавилонската царица. Два дни по-късно търговецът Сеток тръгна за пустинна Арабия заедно е робите и камилите си. Неговото племе живееше някъде към пустинята Хореб. Пътят беше дълъг и мъчителен. През време на пътуването Сеток обръщаше много повече внимание на слугата, отколкото на господаря, защото слугата товареше много по-добре камилите и всички дребни отличия получаваше той. На два дни от Хореб една камила умря: разпределиха товара й между всички слуги и те трябваше да го носят на гръб. Задиг получи своята част. Виждайки всичките си роби да вървят прегърбени, Сеток се разсмя. Задиг си позволи да му обясни причината затова и му разказа за законите на равновесието. Учуденият търговец започна да го гледа с по-друго око. Като видя, че е възбудил любопитството му, Задиг с двойно по-голямо усърдие започна да го учи на много неща, които бяха от полза за търговията му: специфичното тегло на металите и на други стоки при еднакъв обем, качествата на много полезни животни и начина да направим полезни и онези, които не са; накрая търговецът си каза, че Задиг е истински мъдрец. И вече го предпочиташе пред другаря му, когото бе толкова уважавал. Той го третираше добре и немà повод да се разкайва за това.