Когато дойде вечерта, Задиг запали голям брой свещи в шатрата, където щеше да вечеря със Сеток; и щом господарят му се появи, той се хвърли на колене пред запалените вощеници и им каза:
— Вечни и блестящи светлини, бъдете винаги благосклонни към мен!
След като произнесе тези думи, той седна на масата, без да гледа Сеток.
— Какво правите? — каза му учудено Сеток.
— Правя като вас — отговори Задиг, — обожавам свещите и пренебрегвам нашия общ господар.
Сеток разбра дълбокия смисъл на тази притча. Мъдростта на неговия роб влезе в душата му; той не кадеше вече тамян на творенията и обожаваше само Вечното същество, което ги бе създало.
По това време в Арабия съществуваше един ужасен обичай, пренесен първоначално от Скития, който под влиянието на брамините се бе установил в Индия и заплашваше да залее целия Изток. Когато умреше някой женен мъж, ако неговата любима жена искаше да стане светица, тя се изгаряше публично върху трупа на мъжа си. Това беше тържествен празник, който се наричаше „кладата на вдовството“. Племето, в което имаше най-много изгорени жени, беше най-уважавано. Един арабин от племето на Сеток умря и жена му, която се казваше Алмона и беше много набожна, разгласи деня и часа, когато щеше да се хвърли в огъня под звуците на тръби и барабани. Задиг обясни на Сеток колко вреден за благото на човешкия род е този ужасен обичай, изтъкна му, че се позволява всеки ден да се изгарят млади вдовици, които биха могли да дадат деца на държавата или поне да възпитат вече родените си деца, и най-после го накара да се съгласи, че трябва да се премахне, ако е възможно, един толкова варварски обичай. Сеток отговори:
— Има повече от хиляда години, откакто в жените е влязъл този бяс да се изгарят. Кой от нас ще се осмели да промени един закон, който времето е осветило? Има ли нещо по-достойно за уважение от стари заблуди?
— Разумът е по-стар — поде Задиг. — Поговорете с вождовете на племената, а аз ще отида да намеря младата вдовица.
Задиг помоли да й бъде представен; възхвалявайки нейната красота, той спечели благоразположението й. След като й каза колко е жалко да се хвърлят в огъня толкова прелести, той я похвали за нейната твърдост и смелост.
— Значи, толкова безумно обичахте вашия съпруг? — каза й той.
— Аз ли? Ни най-малко — отговори арабската дама. — Той беше грубиянин, ревнив, непоносим мъж, но аз съм твърдо решена да се хвърля на кладата му.
— Очевидно трябва да е изключително удоволствие да бъдеш изгорен жив — рече Задиг.
— О, всяка плът изтръпва при тази мисъл — възрази дамата, — но трябва да се мине през това; аз съм набожна и ако не се изгоря жива, ще загубя доброто си име и всички ще се подиграват с мен.
След като съумя да я убеди, че тя желае да се изгори заради хората и от суетност, Задиг дълго й говори по такъв начин, че я накара наново да обикне живота и дори успя да й вдъхне известна благосклонност към този, който й говореше.
— Какво бихте направила — каза й той, — ако не ви ръководеше суетността?
— Уви — каза дамата, — мисля, че бих ви помолили да се ожените за мен.
Задиг беше твърде изпълнен с мисълта за Астарте, за да не отклони това признание, но начаса отиде да намери главатарите на племената, каза им какво е станало и ги посъветва да създадат закон, според който да се позволява на вдовиците да се изгарят само след като са разговаряли насаме с някой младеж в продължение на цял час. Оттогава в Арабия дамите престанаха да се изгарят. Бяха задължени само на Задиг, загдето за един ден бе премахнал този жесток обичай, траял толкова векове. И така той стана благодетелят на Арабия.
ГЛАВА XII
ВЕЧЕРЯТА
Сеток, който не можеше да се раздели с този човек, в когото се беше вселила мъдростта, го заведе на големия панаир в Басра, където трябваше да отидат най-големите търговци от населените части на земята. Задиг с голямо задоволство виждаше събрани на едно място толкова много хора от различни страни. Струваше му се, че светът е едно голямо семейство, което се събира в Басра. Още на втория ден той се озова на трапезата с един египтянин, един гангейски индиец, един жител на Китай, един грък, един келт и мнозина други чужденци, които през време на честите си пътувания към Арабския залив бяха научили доста добре арабски, за да могат да разговарят. Египтянинът изглеждаше силно разгневен.
— Каква гадна страна е Басра! — казваше той. — Отказват да ми заемат хиляди унции злато, за които съм готов, да дам най-сигурната гаранция на света.
— Как така? — рече Сеток. — Срещу каква гаранция ви отказаха тази сума.