— Несъмнено — отвърна келтът.
— И вие, господин египтянино, обожавайки бика, очевидно почитате онзи, който ви е дал волове?
— Да — каза египтянинът.
— Рибата Оанес — продължи Задиг — трябва да отстъпи пред онзи, който е сътворил морето и рибите?
— Съгласен — каза халдеецът.
— Индиецът — добави Задиг — и китаецът признават като вас едно основно начало, аз не разбрах много добре прекрасните неща, които каза гъркът, но съм сигурен, че той също признава едно върховно същество, от което зависят формата и материята.
Гъркът, от когото се възхищаваха, каза, че Задиг е разбрал много добре мисълта му.
— Значи, вие всички сте на същото мнение — рече Задиг — и няма за какво да се карате.
Всички го разцелуваха. След като продаде твърде скъпо своите стоки, Сеток отведе своя приятел Задиг при племето си. Когато пристигна, Задиг научи, че в негово отсъствие са разгледали делото му и че той ще бъде изгорен на тих огън.
ГЛАВА XIII
СРЕЩАТА
Докато Задиг беше в Басра, жреците на звездите решиха да го накажат. Скъпоценните камъни и накитите на младите вдовици, които те изпращаха на кладата, им принадлежаха по право; да го изгорят жив, беше най-малкото наказание заради лошата шега, която им бе изиграл. И така, те обвиниха Задиг, че има погрешни схващания за небесната звездна армия, свидетелстваха срещу него и се заклеха, че са го чули да казва, че звездите не залязвали в морето. Това страхотно богохулство накара съдиите да изтръпнат, те едва не разкъсаха дрехите си, когато чуха тези нечестиви думи, и несъмнено биха ги разкъсали, ако Задиг имаше с какво да им ги плати, но в дълбокото си огорчение те се задоволиха да го осъдят да бъде изгорен на тих огън. Отчаян, Сеток се опита напразно да използва влиянието си, за да спаси своя приятел, но скоро бе принуден да млъкне.
Младата вдовица Алмона бе отново започнала да харесва живота и понеже дължеше спасението си на Задиг, който я бе освободил от заблудите й, реши да го отърве от кладата. Тя обмисли добре плана си, без да спомене никому ни дума за него. Задиг трябваше да бъде умъртвен на следния ден, тя имаше само една нощ, за да го спаси. И ето как тази милосърдна и разумна жена изпълни плана си.
Тя се намаза с благовонни масла и се нагизди с най-богати и изящни накити, за да направи красотата си още по-очебийна, след това отиде да поиска тайна среща с първожреца на звездите. Когато се яви пред този достопочтен старец, тя се обърна към него с тези думи:
— Старши сине на Голямата мечка, брате на Бика, братовчеде на Голямото куче (това бяха титлите на този висш духовник), идвам при тебе да изповядам угризенията на съвестта си. Много се страхувам, че съм извършила тежък грях, като не се изгорих на кла дата на скъпия си съпруг. И действително какво има да спася? Една тленна плът, която е вече съвсем повехнала. — И като каза тези думи, тя измъкна от дългите копринени ръкави голите си, великолепно изваяни, ослепително бели ръце. — Сам виждате — рече тя колко малко струва това.
В себе си първожрецът си помисли, че това струва много. Очите му го казаха и устата му го потвърди той се закле, че никога в живота си не е виждал толкова красиви ръце.
— Уви — отвърна му вдовицата, — ръцете може да не са чак толкова лоши, колкото останалото, но ще признаете, че гърдите ми съвсем не бяха достойни за моето внимание.
И тогава тя откри най-очарователната гръд, която природата някога е създавала. Пред нея дори розова пъпка върху ябълка от слонова кост би изглеждал като брожд върху чемшир и току-що изкъпани бели агънца биха изглеждали жълтокафяви. Тази гръд, големите й черни очи, изпълнени с нега, които светеха с мек блясък, бузите й, обагрени с най-красив пурпур, примесен с белината на най-чисто мляко, носът й, който не беше като ливанската кула, устните й — два коралови ръба, зад които се криеха най-прекрасните перли на Арабско море, всичко това заедно накара стареца да се почувства като двайсетгодишен. Запъвайки се, той й се обясни в любов. Като го видя така разпален, Алмона поиска милост за Задиг.
— Уви, прекрасна госпожо — отвърна й той, — дори и да го помилвах, моята снизходителност не би ви помогнала, указът трябва да бъде подписан и от трима други от моите събратя.
— Все пак подпишете — каза Алмона.
— На драго сърце — рече жрецът, — при условие че вашата благосклонност ще бъде цената на моята отзивчивост.
— Вие ми правите голяма чест — каза Алмона. — Имайте само любезността да дойдете в моята спалня след залез слънце, щом блестящата звезда Шеат се покаже на хоризонта, и ще ме намерите излегната на розов диван. Тогава ще можете да правите със слугинята си каквото пожелаете.