След това тя излезе, като отнесе със себе си подписа му, и остави стареца, пламнал от любов и измъчван от съмнения в собствените си сили. През цялата останала част на деня той се къпа, изпи една настойка от исилонска канела и от скъпоценни подправки от Тидор и Тернат и зачака с нетърпение да изгрее звездата Шеат.
Междувременно красивата Алмона отиде да потърси втория жрец. Той я увери, че слънцето, месецът и всички огньове по небосклона са само някакви блуждаещи пламъчета в сравнение с нейните прелести. Тя го помоли за същата милост и той й поиска същата цена. Алмона отстъпи и определи среща на втория жрец при изгрева на звездата Алжениб. Оттам тя отиде при третия и при четвъртия жрец, от които взе по един подпис, и им даде среща при други звезди. След това тя прати да повикат съдиите в дома й по важна работа. Те се отзоваха на поканата й. Алмона им показа четирите подписа и им обясни на каква цена жреците бяха продали помилването на Задиг. Всеки от тях пристигна на уречения час и всеки от тях бе много учуден, когато завари там събратята си, а още повече и съдиите, пред които бе разкрита тяхната позорна постъпка, Задиг беше спасен. Сеток беше така очарован от умението на Алмона, че я взе за жена.
ГЛАВА XIV
ТАНЦЪТ
Сеток трябваше да замине за остров Серендиб по търговски работи, но първият месец на брака, който е, както е общоизвестно, меденият месец, не му позволяваше да остави жена си, нито да помисли, че някога може да се раздели с нея. Той помоли своя приятел Задиг да направи това пътуване вместо него. „Уви — казваше си Задиг, — нима трябва да поставя още по-голямо разстояние между прекрасната Астарте и себе си? Но човек трябва да служи на благодетелите си.“ Рече това, заплака и замина.
Задиг беше отскоро на остров Серендиб и вече на него започнаха да гледат като на изключителен човек. Стана арбитър във всички спорове между търговци, приятел на мъдреците и съветник на онези малко на брой хора, които приемат съвети. Царят пожела да го види и чуе. Той веднага оцени Задиг, повярва в неговата мъдрост и го направи свой приятел. Свойското държане и уважението на царя караше Задиг да трепери. Денем и нощем мислеше за нещастието, което му бяха навлекли благодеянията на Моабдар. „Нравя се на царя — казваше си той; — дали това няма да ме погуби?“ Обаче не можеше да избегне добрините на негово величество, защото трябва да се признае, че Набусан, цар на Серендиб, син на Нусанаб, син на Набасун, син на Санбунас, беше един от най-добрите царе в Азия, и когато човек говореше с него, трудно беше да не го обикне.
Този добър владетел беше винаги хвален, мамен и ограбван: всички се надпреварваха да грабят съкровищата му. Сановникът, който се грижеше за събирането на данъците в остров Серендиб, винаги даваше пример, който всички други чиновници вярно следваха. Царят знаеше това, поверявал бе държавната хазна на различни хора, но не бе успял да промени установения обичай да се разделят царските доходи на две неравни части, по-малката от които винаги беше за негово величество, а по-голямата — за висшите сановници.
Цар Набусан довери мъката си на мъдрия Задиг.
— Вие, който знаете толкова прекрасни неща — каза му той, — не бихте ли могъл да ми кажете някакъв начин да намеря пазител на хазната, който да не ме краде?
— Разбира се — отвърна Задиг, — зная безпогрешен начин, благодарение на който можете да намерите човек с чисти ръце.
Очарован, царят го прегърна и го запита как трябва да постъпи.
— Просто трябва да накарате всички онези, които пожелаят да заемат тази служба, да танцуват — рече Задиг — и онзи, който танцува най-леко, непременно ще бъде най-честният човек.
— Вие се подигравате с мене — каза му царят. — Какъв странен начин за избиране министър на хазната! Как, значи, вие твърдите, че онзи, който най-леко подскача, ще бъде най-способният и най-неподкупен министър!
— Аз не ви гарантирам, че ще бъде най-способният — възрази Задиг, — но ви уверявам, че несъмнено ще бъде най-почтеният.
Задиг говореше с такава увереност, че царят сметна, че той знае някакъв свръхестествен таен способ, чрез който да разпознава финансистите.
— Не обичам свръхестествените неща — рече Задиг; — хората и книгите, които говорят за чудеса, никога не са ми харесвали. Но ако ваше величество ми позволи да направя изпитанието, което му предлагам, гой ще се убеди, че моята тайна е най-простото и най-лекото нещо на света.
Когато чу, че тайната е толкова проста, Набусан, царят на Серендиб, се учуди още повече, отколкото ако бяха му казали, че се касае за някакво чудо.