Конниците, които ме търсели, не ме познавали. Аз почти никога не бях показвала лицето си пред никого, освен пред вас в присъствие и по заповед на съпруга си. Те препускали по пътя за Етиопия и ме търсели, като се ръководели само от описанието на външността ми. На границата с Египет видели една жена, която имала моя ръст и може би била и по-красива. Разплакала, тя скитала сама и за преследвачите нямало никакво съмнение, че това е царицата на Вавилон. Отвели я при Моабдар. Тяхната грешка отначало вбесила царя, но след като огледал по-отблизо тази жена, той я намерил твърде красива и се утешил. Наричала се Мисуф. По-късно ми казаха, че на египетски език това име значело капризна красавица. И наистина била такава, но била колкото капризна, толкова и изкусна и успяла да се хареса на Моабдар. Завладяла го до такава степен, че го накарала да я обяви за своя жена. Тогава нейният нрав се проявил напълно: отдала се без всякакъв страх на всички прищевки, които въображението й подсказвало. Заповядала на главния маг, който е стар и страда от подагра, да танцува пред нея, и понеже магът отказал, тя започнала яростно да го преследва. Заповядала на началника на дворцовата, стража да й направи сладкиш със захаросани плодове. Той напразно й възразявал, че не е сладкар, но все пак бил принуден да приготви сладкишите, изпъдили го, защото ги прегорил. Дала на своето джудже, длъжността началник на стражата и направила пръв министър един свой паж. Така управлявала Вавилон. Всички съжалявали за мен. Царят, който беше доста почтен човек до момента, когато реши да ме отрови и да ви удуши, изглежда бе удавил всичките си добродетели в невероятната любов, която бе пламнала у него към капризната красавица. На празника на свещения огън той дойде в храма. Видях го как се моли на боговете за Мисуф в подножието на статуята, където бях скрита. Извиках му със силен глас: „Боговете отхвърлят молбите на един цар, който е станал тиранин и който пожела да убие разумната си съпруга, за да се ожени за една налудничава жена.“ Моабдар бе така поразен от тези думи, че умът му се разстрои. Прорицанието, което бях изрекла, и тиранията на Мисуф бяха достатъчни, за да му отнемат разсъдъка. След няколко дни той полудя.
Неговата лудост, която беше сякаш небесно наказание, даде сигнал за бунта. Народът въстана, всички грабнаха оръжие. Вавилон, тъй дълго отдаден на леност и изнежен живот, се превърна в арена на страхотна гражданска война. Измъкнаха ме от статуята и ме поставиха начело на една партия. Кадор бързо тръгна за Мемфис, за да ви доведе във Вавилон. Научавайки за тези злокобни събития, князът на Хиркания дойде с войската си, за да образува трета партия в Халдея. Той нападна царя, който се отправи срещу него със своята своенравна египтянка. Моабдар загина, пронизан от копия. Мисуф попадна в ръцете на победителя. Моята жестока съдба пожела и аз самата да бъда заловена от една дружина хирканийци и да бъда отведена при княза им тъкмо в онзи миг, когато водеха при него Мисуф. Несъмнено ще бъдете поласкан да чуете, че князът ме намери по-красива от египтянката, но няма да ви е приятно да узнаете, че ме задържа в сарая си. Каза ми съвсем недвусмислено, че щом завърши военният поход, на който тръгва, ще дойде при мен. Представете си каква бе моята мъка. Връзките ми с Моабдар бяха скъсани и можех да бъда на Задиг, а попаднах във веригите на този варварин! Отговорих му с всичката гордост, която ми даваха моето положение и моите чувства. Бях чувала да казват, че небето дава на хора от моето положение такова величие, че само с една дума и с един поглед те могат да внушат най-дълбоко уважение на онези, които се одързостяват да проявят неуважение към тях. Говорих като царица, но към мен се отнесоха като към придворна госпожица. Без дори да благоволи да ми отправи и дума, хирканецът каза на своя черен евнух, че съм била дръзка, но че ме намира хубава. Заповяда му да се грижи за мен и да ми дава същата храна, като на другите негови любимки, за да освежа тена на лицето си и да стана по-достойна за неговите ласки в деня, в който му бъде удобно да ми направи честта да дойде при мен. Казах му, че ще се самоубия. Той се разсмя и възрази, че хората не се самоубиват никога, че бил свикнал с тези преструвки и си отиде като човек, който току-що е затворил папагал в менажерията си. Каква съдба за първата царица на света и, нещо повече, за едно сърце, което принадлежи на Задиг!
При тези думи Задиг се хвърли в коленете й и ги обля със сълзи. Астарте го вдигна нежно и продължи така:
— Виждах се във властта на един варварин и съперница на една луда, с която бях затворена заедно. Тя ми разказа приключението си в Египет. По чертите, с които тя ви описа, по времето, по камилата, която сте яздил, и всички други обстоятелства реших, че именно вие сте се бил заради нея. Не се съмнявах, че сте вече в Мемфис; взех решение и аз да отида там. „Прекрасна Мисуф — й казах аз, — вие се харесвате много повече от мен, много по-добре от мен ще развличате княза на Хиркания. Улеснете ме да избягам, ще царувате сама, ще ме направите щастлива и ще се освободите от една съперница.“ Мисуф уреди заедно с мен бягството ми. И така, заминах тайно, придружена от една египетска робиня.