— А преди?
— Сега няма време… Някоя нощ, когато си тук, ще ти разкажа…
— Казваш така, пък после…
— Не, не, чувствам се по-добре така… Ще ти разкажа за благочестивия живот на Камий Фок…
— Какво значи „благочестив“?
— Хубав въпрос…
— Значи „с блага“?
— Не. Значи „примерен“, но с ирония…
— А-а?
— Като някой, който е на път да се претрепе падайки, ако предпочиташ…
— Като кулата в Пиза ли?
— Точно така!
— Егати, трудничко се живее с интелектуалка…
— Не бе! Обратното! Много е приятно!
— Не, трудно е. Винаги се страхувам, че ще направя правописни грешки… Какво яде на обяд?
— Сандвич с Филу… Но видях, че си сложил нещо за мен във фурната, ще го изям ей сега… Благодаря всъщност… Супердобро е.
— Няма за какво. Хайде, аз тръгвам…
— А ти, как си?
— Уморен…
— Ами спи!
— Всъщност спя, но не знам… Вече нямам желание за нищо… Хайде… Ще се връщам там.
17
— Я, каква изненада… Не се вясваш петнайсет години, а сега се влачиш тук почти всеки ден!
— Добър ден, Одет.
Звучни целувки.
— Те пристигнаха ли?
— Не още…
— Добре, ще се настаним през това време… Ето, да ви представя едни приятели — Камий…
— Добър ден.
— … и Филибер.
— Приятно ми е. Тук е очар…
— Добре! Добре! Ще си направиш метаните по-късно…
— О, не бъди толкова нервен!
— Не съм нервен, гладен съм. А, така, ето я и нея… Добър ден, бабче, добър ден, Ивон. Ще се чукнете ли с нас?
— Добър ден, Франк, момчето ми. Не, благодаря ти, но имам гости у дома. Към колко да мина пак?
— Ние ще я върнем…
— Не много късно, нали? Защото последния път ме смъмриха… Трябва да се е върнала преди пет и половина през…
— Да, да, добре, Ивон, добре. Поздрави на семейството…
Франк си отдъхна.
— Добре, ами, бабче, ето. Да ти представя Филибер…
— Моите почитания…
Той се наведе, за да й целуне ръка.
— Хайде, да сядаме. Ама не, Одет! Без меню! По избор на главния готвач!
— По едно аперитивче?
— Шампанско! — отговори Филибер и после се обърна към съседката си: — Обичате ли шампанско, госпожо?
— Да, да… — каза Полет, смутена от толкова превзетости.
— Ето, заповядайте пръжки, докато чакате…
Всички бяха малко притеснени. За щастие домашното винце от Лоара, щуката с бял сос и козите сирена бързо развързаха езиците. Филибер полагаше нежни грижи за съседката си, а Камий се смееше, слушайки глупостите на Франк.
— Бях на… Уф… На колко години бях, бабче?
— Боже мой, толкова отдавна беше… Тринайсет? Четиринайсет?
— През първата ми година от стажа… По онова време, спомням си, се страхувах от Рене. Притеснявах се от него. Е, добре… Той ме научи на разни неща… Но и миг почивка не ми даваше… Вече не помня какво ми показа… Шпатули, мисля, и рече:
На тази й викат голямата котка, а на другата — малката котка. Да знаеш какво да отговориш, когато те запита учителят… Защото учебниците си ги има, така е, но това е истинската кухненска терминология. Истинският жаргон. По това се познават добрите стажанти. Е? Запомни ли?
— Да, шефе.
— Е, и как се казва ето тази?
— Голямата котка, шефе.
— А другата?
— Ами… малката…
— Малката какво, Летафие?
— Малката котка, шефе!
— Добре, момчето ми, добре… Ще стигнеш далеч…
О, колко бях глупав по онова време! Колко ли са се бъзикали с мене… Но не всеки ден беше весело, нали, Одет? Имаше и ритници по задника…
Одет, която беше седнала при тях, поклати глава.
— О, сега е много по-спокоен, знаеш ли…
— Това е сигурно! С днешните хлапаци вече не е така лесно!
— Не ми говори за днешните момченца… Не че е трудно, просто вече нищо не можеш да им кажеш… Сърдят се. Само това знаят да правят — да се сърдят. Много се уморявам, да знаеш… По-уморително е, отколкото когато вие запалихте кофите за боклук…
— Вярно! Изобщо бях забравил за това…
— А, аз си спомням, можеш да ми вярваш!
Светлината изгасна. Камий духна свещичките си и цялата зала изръкопляска.
Филибер излезе за малко и се върна с голям пакет.
— Това е от нас двамата…
— Да, но идеята е негова — уточни Франк. — Ако не ти харесва, не съм аз виновен. Аз исках да ти наема стриптийзьор, но той не пожела…
— О, благодаря! Много мило!
Подаръкът беше „полска“ маса за рисуване с акварели.
С треперещ глас Филибер прочете придружаващия документ:
— Сгъваема и с променлив наклон, устойчива, с голяма работна повърхност и две чекмеджета за подреждане. Създадена е за работа седнал. Има четири сгъваеми крака, това е добре… от бук, които са съединени два по два с напречна летва, стабилизираща масата при отворено положение. Когато се затворят, те осигуряват блокирането на чекмеджетата. Плотът може да променя наклона си благодарение на двойната верига. Дава възможност върху него да се сложи един блок с хартия формат максимум 68/52 см. И има няколко листа за всеки случай… Вградена дръжка позволява масата да се пренася в сгънат вид. И това не е всичко, Камий… под дръжката е предвидено място за малка бутилка с вода!