5
Когато Франк не осигуряваше изхранването, идваше ред на Камий. След няколко чинии преварени макарони, един развален „Пикар“♦ и поредица загорели омлети Полет си науми да я научи на някои понятия, свързани с готвенето. Седнала до газовата готварска печка, тя й обясни такива прости думи като: връзка с подправки, чугунена тенджера, горещ тиган и бульон с бяло вино и подправки. Не виждаше добре, но по миризмата можеше да й посочи следващата стъпка, която трябва да се направи… Лукът, запърженият бекон, парченцата месо, да, добре, давай. Накисни всичко това… Хайде, аз ще ти кажа… Давай!
♦ „Picard“ — марка готови замразени храни. — Б.пр.
— Добре. Не казвам, че ще те направя отлична готвачка, но все пак…
— А Франк?
— Какво Франк?
— Вие ли го научихте на всичко?
— Не на всичко, не! Ала го насочих, мисля… Но за големите неща не съм аз… Аз го научих на домашна кухня… Обикновените ястия — прости и евтини… Когато мъжа ми го спряха от работа заради сърцето му, аз отидох в една богаташка къща като готвачка…
— И го вземахте със себе си?
— Ами да! Какво мислиш, че можех да го правя, докато беше малък? Е, после вече не идваше, разбира се… После…
— После какво?
— Ами добре знаеш как става… После почти нямах представа къде се влачи… Но… Той имаше дарба. Това го влечеше. Кухнята беше единственото място, където беше горе-долу спокоен…
— И все още е така.
— Виждала ли си го?
— Да. Той ме взе като допълнителен персонал един ден и… Не можах да го позная!
— Виждаш ли… А ако знаеш каква трагедия беше, когато го изпратихме да се учи… Колко ни се сърдеше…
— Той какво искаше да прави?
— Нищо… Глупости… Камий, пиеш прекалено много!
— Искате ли да ви кажа нещо смешно? Откак сте тук, не пия! Ето, малко червено винце, това е добре за артериите. Казвам го не аз, а медицинските светила…
— Добре… една малка чашка тогава…
— Е, какво? Не се цупете! Виното да не ви натъжава?
— Не, спомените…
— Трудно ли беше?
— На моменти, да…
— С него ли беше трудно?
— С него, с живота…
— Той ми разказа…
— Какво?
— За майка си… За деня, в който дошла да го вземе, всичко това…
— Ти… Разбираш ли, най-лошото, когато остарява човек, е… Я ми сипни още една чашка, хайде… Не е толкова тялото, което излиза от строя, колкото угризенията… Как те преследват, как те измъчват… През деня… През нощта… През цялото време… Идва момент, когато вече не знаеш дали трябва да си държиш очите отворени, или да ги затваряш, за да ги прогониш… Идва момент, когато… Господ знае, че аз все пак се опитвах… Опитвах се да разбера защо нещата не потръгнаха, защо всичко вървеше накриво, всичко… Всичко… И…
— И…
Тя се разтрепери.
— Не успявам. Не разбирам. Аз… — И се разплака. — Откъде да започна?
— Първо, омъжих се късно… О, и аз като другите си имах своята любовна история, знаеш… И после, не… Най-накрая, за да бъдат всички доволни, се омъжих за едно приятно момче. Сестрите ми бяха семейни отдавна и аз… И така, аз също се омъжих…
Но децата не идваха… Всеки месец проклинах корема си и плачех, докато изварявах бельото. Ходих по лекари, идвах дори тук, в Париж, да ме прегледат… Ходих при чакръкчии, вещици, отвратителни старици, които ме караха да правя невъзможни неща… Неща, които правех, Камий, правех, без да се противя… Принасях в жертва женски агнета по пълнолуние, пиех кръвта им, поглъщах… О, не… Това наистина беше нещо варварско, повярвай ми… Тогава беше друга епоха… Наричаха ме „опетнена“. После поклоненията… Всяка година ходех в Блан, за да си мушна пръста в дупката на свети Женитур♦, после ходех да стържа свети Грелюшон♦ в Гаргилес… Смешно ли ти е?
♦ От géniture — рожба, дете (фр.). — Б.пр.
♦ От grêle — градушка, изобилие от нещо (фр.). — Б.пр.
— Заради тези имена…
— И това не е всичко, почакай… Трябваше да се остави восъчна плочка, представляваща детето, което желаеш, при свети Гренуяр♦ от Прьоли…
♦ От grenouille — жаба (фр.). — Б.пр.
— Гренуйар ли?
— Гренуйар, както ти казах! О! Восъчните ми бебета бяха много красиви, можеш да ми повярваш… Истински куклички… Оставаше само да проговорят… И после, един ден, когато вече отдавна се бях примирила, забременях… Бях на доста повече от трийсет години… Ти не можеш да си го представиш, но за ония времена бях стара… Забременях с Надин, майката на Франк… Как само го глезехме, как само му треперехме, как само му угаждахме на това дете… Тази кралица… Развалихме й характера, сигурно… Прекалено много я обичахме… Или недостатъчно… Прощавахме всичките й капризи… Всички, освен последния… Отказах да й дам парите, които ми искаше, за да си направи аборт… Не можех, разбираш ли? Не можех. Прекалено много бях страдала. Не ме спираше нито религията, нито моралът, нито клюките. А яростта. Яростта. Петното. По-скоро бих предпочела да я убия, отколкото да й помогна да си разпори корема… Дали… Дали сбърках? Отговори ми, как мислиш? Колко живота се объркаха заради моята грешка? Колко страдания причиних? Колко…