— Не. Освен насън… Често я сънувам… Смее се… Красива е… Покажи ми какво нарисува.
— Нищо. Ръката ви върху масата…
— Защо ме оставяш да дрънкам така? Какво те интересува всичко това?
— Много обичам, когато хората говорят за себе си…
— Защо?
— Не знам. Не е ли нещо като автопортрет? Автопортрет с думи…
— А ти?
— Аз не умея да разказвам…
— Но за теб също не е нормално да прекарваш цялото си време с една стара жена като мен…
— А, така ли? А вие знаете ли кое е нормалното?
— Ти би трябвало да излизаш… да се срещаш с хора… С младежи на твоята възраст! Хайде… Я вдигни този капак там… Изми ли гъбите?
6
— Тя спи ли? — попита Франк.
— Мисля…
— Знаеш ли, току-що ме хвана портиерката, трябва да отидеш при нея…
— Пак ли сме в немилост?
— Не. Във връзка с оня, дето си приютила горе…
— О, по дяволите… Някоя глупост ли е направил? Той разтвори ръце, поклащайки глава.
7
Пику излая яда си и госпожа Перейра отвори своята остъклена врата, слагайки ръка върху гърдите си.
— Влезте, влезте… Сеееднете…
— Какво става?
— Сеееднете, ви казвам.
Камий размести възглавниците и приседна на скамейката за приказки.
— Вече не го виждам…
— Кого? Венсан? Но… Срещнах го оня ден, качваше се на метрото…
— Оня ден, кога?
— Вече не помня… В началото на седмицата…
— Е, добре, аз пък ви казвам, че вече не го виждам! Той не е слизал. С моя Пику, който ни буди всяка нощ, не мога да го пропусна, нали се сещате… Не се е вясвал, няма го. Страхувам се да не му се е случило нещо… Трябва да отидете да видите какво става, моето момиче… Трябва да се качите.
— Добре.
— Мили боже. Мислите ли, че е мъртъв?
Камий отвори вратата.
— Ей… Ако е умрял, после ще дойдете при мен, нали? Защото… — добави тя, опипвайки медальона си. — Не искам скандали в сградата, разбирате ли ме?
8
— Камий е, ще ми отвориш ли?
Лай и объркване.
— Ще ми отвориш ли, или да поискам да разбият вратата?
— Не, сега не мога… — чу се пресипнал глас. — Много съм зле… Ела по-късно…
— По-късно кога?
— Тази вечер.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не. Остави ме.
Камий тръгна, но се върна обратно.
— Искаш ли да разходя кучето ти?
Без отговор.
Тя слезе бавно по стълбите.
Няма що, добре се беше насадила.
Изобщо не биваше да го води тук… Лесно е да бъдеш щедър с чуждото имущество… А, това е сигурно, днес тя се беше сдобила с красив ореол! Един наркоман на седмия етаж, едно бабче в леглото й — носеше отговорност за целия този малък свят — тя, която винаги трябваше да се държи за перилата, за да не си счупи главата. Суперкартинка… Щрак, щрак. Какво величие наистина. Доволна ли си от себе си, а? Не ти ли пречат крилата, като ходиш?
О, млъкнете… Много по-безопасно е, когато не правиш нищо, нали?
Не, но трябва да знаеш, ъъ… не го вземай навътре, ала има и други клошари на улицата… Има един точно пред хлебарницата, знаеш ли… Защо не прибереш и него? Защото си няма куче ли? По дяволите, ако той го знаеше…
— Досаждаш ми… — отговори Камий на Камий. — Страшно много ми досаждаш…
Хайде, ще му кажем… Обаче не някое голямо, нали? Мъничко. Мъничко къдраво пуделче, треперещо от студ. А, да, това би било добре, наистина… Или паленце тогава? Паленце, сгушено в якето му… Е, сега направо не можеш да устоиш. Отгоре на всичко има още толкова стаи при Филибер…
Капнала, Камий седна на едно стъпало и подпря глава на коленете си.
Да обобщим.
Тя не беше виждала майка си почти от месец.
Трябваше да се размърда, иначе пак щеше да й извърти някой химически пристъп на страх с „Бърза помощ“ и стомашна сонда накрая. Преди беше свикнала, но все пак не можеше да се каже, че това би било част от удоволствието… После й трябваше време да се оправи… Тц-тц… Още е твърде чувствителна, тази малката…
Полет се справяше успешно с периода между 1930 и 1990 година, но губеше ориентация между вчера и днес и това се задълбочаваше. Може би беше твърде щастлива? Все едно, че кротко потъваше… Отгоре на всичко нищо не виждаше… Добре. Дотук се справяше… Сега тя се беше отдала на следобедната си почивка, а след малко Филу щеше да дойде да гледат заедно Въпроси за шампиони, отговаряйки безгрешно на всичките. Те и двамата обожаваха това. Отлично.
Да си поговорим за Филибер. Той беше едновременно Луи Жуве и Саша Гитри. Сега пишеше. Затваряше се, за да си съчинява, и репетираше два пъти седмично. Някакви новини на любовния фронт? Не. Липсата на новини е добра новина.