Франк се двоумеше дали да смени чаршафите си, а Камий се чудеше дали трябва да промени някои детайли. Той се опитваше да срещне погледа й, но тя вече не беше там. Отнесена бе към улица „Сегие“, в салона на Пиер и Матилда, готова да припадне и да се спаси на бегом.
Ако ги променя сега, изобщо няма да посмея да полегна този следобед, а ако ги променя, след като полежа следобед, няма ли да бъде малко тромаво? Вече го чувам как се подхилва…
Или да мина през галерията? Оставям си папката на Софи и се чупя веднага?
Отгоре на всичко, това е ъъ… Дори няма да лягам… Оставам седнала като на кино, ще бъда ъъ…
Не, това не е добра идея… Ако е там, ще ме задържи и ще ме накара да седна, за да поговорим… А аз не искам да говоря. Не ми пука за неговите дрънканици. Взима го или не го взима. Точка. А дрънканиците може да запази за своите кучета…
Ще си взема един душ в гардеробната, преди да тръгна…
Ще хвана такси и ще го накарам да ме чака пред вратата, паркирал на втора редица…
И загрижените, и безгрижните, всички изтръскаха трохите си с въздишка и благоразумно се разпръснаха.
Филибер стоеше вече в антрето. С едната ръка държеше вратата на Франк, а с другата — куфар.
— На почивка ли заминаваш?
— Не, това са аксесоари.
— Аксесоари за какво?
— За ролята ми…
— О, по дяволите… Тя каква е… Нещо приключенско? Ще тичаш насам-натам и така нататък?
— Ами да, разбира се… Ще се хвана за завесата и ще се хвърля в публиката… Хайде… Минавай или ще те намушкам…
Нямаше как, заради синьото небе Камий и Полет трябваше да слязат „в градината“.
Възрастната жена вървеше все по-трудно и те изминаха алея „Адриана Лекуврьор“ почти за час. Краката на Камий бяха изтръпнали. Вървяха под ръка. Тя нагаждаше крачките си по нейните ситнежи и не можа да се въздържи да не се усмихне, когато забеляза надписа Алея за езда с умерен ход… Спираха, за да снимат туристи, да пуснат практикуващите джогинг да минат или да разменят няколко лекомислени приказки с други маратонци, обути с „Мефисто“.
— Полет?
— Да, момичето ми?
— Неприятно ли ще ви стане, ако предложа да вземем инвалидна количка?
— Добре… Неприятно ви е значи…
— Значи съм толкова стара? — прошепна тя.
— Не! Изобщо! Обратното! Но си казвах, че… Тъй като с вашата проходилка се бавим, а с количката — вие ще можете да я бутате известно време, докато се уморите, после ще можете да си почивате, а аз ще ви отведа на края на света!
— …
— Полет… Писна ми от този парк… Не мога да го понасям вече. Мисля, че вече преброих всички камъни, пейки и автомати за пликчета… Всичко единайсет са… Писна ми от тези отвратителни големи автобуси и елементарните скулптури… Писна ми да срещам все едни и същи хора… Наивните физиономии на пазачите и на оня там… който вони на пикня под своя „Почетен легион“… Има толкова други неща за гледане в Париж… Бутиците, задънените улици, задните дворове, покритите пасажи, Люксембургската градина, букинистите, градината край „Нотър Дам“, пазарът за цветя, бреговете на Сена… Не, уверявам ви, този град е великолепен… Бихме могли да отидем на кино, на концерт или пък да изслушаме някоя оперета за красиви виолетки и всичко останало… Така сме приковани към този старешки квартал, в който всички деца са облечени еднакво, а бавачките им са еднакво нацупени. Тук всичко е толкова предвидимо… Намирам, че това е безсмислено.
Мълчание.
Тя започна да се опира все повече на ръката й.
— Добре, съгласна съм… Ще бъда откровена с вас… Опитвам се да го усуквам, доколкото мога, но това не е истината. Истината е, че така ви моля да ми направите една услуга… Ако имаме количка и ако сте съгласна да сядате в нея от време на време, може да изпреварваме опашките в музеите и да минаваме най-отпред… А мен, разбирате ли, това много би ме устройвало… Има толкова изложби, които мечтая да видя, но не ми се ще да се редя на опашка…
— Ами трябваше да го кажеш веднага, малка глупачке! Ако е, за да ти направя услуга, няма проблем! Аз непрекъснато се чудя как да ти доставя удоволствие!
Камий си прехапа бузите, за да не се усмихне. Наведе глава и произнесе едно тихичко „благодаря“, малко прекалено тържествено, за да бъде честно.
Бързо, бързо! Да ковем желязото, докато е горещо — и те препуснаха към най-близката аптека.
— Работим много с „Класик 160“ от „Сънрайз“… Това е сгъваем модел, който цялостно задоволява потребителя… Много е лек, лесен за манипулиране, само четиринайсет килограма… Девет без колелата… Сгъваема подпора за краката, за да минава по-лесно… Възможност за регулиране на подлакътниците и на височината на облегалката. Седалка с променлив наклон… А не, това е срещу допълнително заплащане… Лесни за махане колела… Ето, влизат безпроблемно в багажника на кола… Регулира се и дълбочината на ъъ…