Лицето на Полет, която бяха настанили между шампоаните за суха коса и щанда на „Шол“, толкова се беше издължило, че помощник фармацевтката не посмя да завърши тирадата си.
— Добре, оставям ви… Имам клиенти… Вземете, това е док…
Камий клекна зад нея.
— Не е лоша, нали?
— Наистина очаквах нещо по-страшно… Това е спортен модел… Така в черно стои елегантно…
— Ами да… Кажи ми, че е и подходяща, докато не си забравила!
— Сънрайз Медикал… Ама какви имена им слагат… Трийсет и седем… Това е от вашия край, нали?
Полет си сложи очилата.
— Къде?
— Ъъ… Шансо сюр Шоазий…
— Оо! Ами да! Шансо! Много добре знам къде се намира!
Беше вързано в кърпа.
Благодаря ти, Боже. Ако не беше този департамент, щяха да си тръгнат само с комплект за педикюр и пантофи с пресовани в калъп подметки…
— Колко струва?
— Петстотин петдесет и осем евро без ДДС…
— О, не е малко… Но не може ли… не може ли да я наемем?
— Този модел — не. За наемане се предлага друг. По-масивен и по-тежък. Но… Но вие сте осигурена изцяло, нали? Госпожата ползва някакви отстъпки, предполагам…
Жената придоби такъв вид, все едно, че разговаряше с две малоумни стари моми.
— Ама вие няма да плащате количката! Идете при вашия доктор и му поискайте предписание… Като се вземе под внимание състоянието на дамата, това няма да е никакъв проблем… Ето, давам ви този малък справочник… Там са описани всичките сведения… Вие при общопрактикуващ лекар ли ходите?
— Ъъ…
— Ако досега не е имал такъв случай, покажете му този код: 401А02.1. За останалото ще се обърнете към вашия медицински център, нали?
— А-а… добре… ъъ… Това какво е?
Като излязоха на улицата, Полет започна да се колебае:
— Ако ме заведеш на доктор, той ще ме върне в старческия дом…
— Ей! Мила моя Полет, спокойно… Никога няма да отидем, аз ги мразя колкото вас, ще се оправим… Не се тревожете…
— Те ще ме открият… Те ще ме открият… — разплака се тя.
Загуби апетит и остана да лежи в леглото си целия следобед.
— Какво й е? — разтревожи се Франк.
— Нищо. Ходихме в аптеката за количка и тъй като женицата каза да се отиде на лекар, това я травматизира…
— Каква количка?
— Ами… инвалидна количка на колелца!
— За какво?
— Ами за да се движим, глупако! За да видим свят!
— По дяволите, какви ги вършиш? Тя си е добре така! Защо искаш да я лашкаш насам-натам като бутилка „Оранжина“?
— О… Ти също започваш да ми дотягаш, знаеш ли? Трябва и ти да се позанимаваш с нея! Ако само я изтриваш от време на време, това ще ти проясни главата, да знаеш! За мен няма проблем да я мъкна, твойто бабче е прелестно, но аз имам нужда да се движа, да отида на разходка, да си проветря главата, по дяволите! За теб всичко е точно, всичко е ясно, в момента всичко е наред. Успокой ме, нали нищо не те притеснява? Независимо дали става дума за Филу, Полет или за теб, периметърът дом, кльопачка, бачкане, нанкане те удовлетворява… Е, добре, мен — не! Вече започвам да се задушавам тук! Отгоре на всичко обожавам да ходя, а и скоро времето ще се оправи… Така че ти го повтарям: приемам да бъда болногледачка, но с опцията много туризъм, иначе се оп…
— Какво?
— Нищо!
— Не се разстройвай толкова…
— Налага ми се! Такъв голям егоист си, че ако не се разкрещя, ти никога нищо няма да предприемеш, за да ми помогнеш!
Той излезе, затръшвайки вратата, а тя се затвори в стаята си.
Когато излезе оттам, те двамата бяха в антрето. Полет беше на седмото небе, защото нейното момче се занимаваше с нея.
— Хайде, жено, сядай. Това е като колело, трябва да е добре регулирано, за да стигне далеч…
Клекнал, той натъкмяваше всички ръчки.
— Краката добре ли са така?
— Да.
— А ръцете?
— Малко прекалено високо е…
— Добре, Камий, ела тук. Тъй като ти ще буташ, ела тук, за да ти наглася ръкохватките…
— Отлично. Хайде, аз трябва да вървя… Елате с мен до бачкането, за да я изпробваме…
— Влиза ли в асансьора?
— Не. Трябва да се сгъне — нервира се той. — Но толкова по-добре, защото, доколкото знам, тя не е саката.