Матилда я изпроводи до вратата и я целуна.
— Най-добрият… Хайде, и не забравяй да дойдеш пак да ме видиш… С откритата ви лимузина е въпрос само на няколко крайбрежни улици…
— Обещавам.
— И продължавай така. Бъди лекомислена… Доставяй си удоволствие… Пиер сигурно би ти казал обратното, но ти въобще не го слушай. Не ги слушай, нито него, нито когото и да било… Всъщност…
— Да?
— Имаш ли нужда от пари?
Камий би трябвало да каже „не“. От двайсет и седем години казваше „не“. Не, няма нужда. Не, благодаря ви. Не, нямам нужда от нищо. Не, не желая да ви бъда задължена. Не, не, оставете ме.
— Да.
Да. Да, може би вярвам в това. Да, няма да се върна повече да слугувам, нито на Риталовци, нито на Бредар, нито на когото и да било от тези глупаци. Да, за първи път през живота си искам да работя на спокойствие. Да, не искам да се гърча, когато Франк ми протяга трите банкноти. Да, аз се промених. Да, имам нужда от вас. Да.
— Отлично. Купи си някаква дреха… Наистина… Това дънково сако го носеше и преди десет години…
Вярно е.
15
Камий се прибра пеша, разглеждайки витрините на антикварите. Беше точно пред Училището по изящни изкуства (каква хитруша е съдбата!), когато мобилният й телефон звънна. Тя го прекъсна, защото видя, че се обажда Пиер.
Започна да върви по-бързо. Сърцето й взе да прескача.
Второ позвъняване. Този път Матилда. И на нея не отговори.
Върна се обратно и се насочи към Сена. Малката беше романтична натура и независимо от това дали ставаше дума за скачане от радост или във водата, мостът Арт беше най-доброто, което предлагаше Париж… Тя се облегна на парапета и набра трите цифри на гласовата си поща…
Имате две нови съобщения, днес в двайсет и три ч… Все още имаше възможност да го изпусне ненарочно… Пльок! И оо… Колко жалко…
„Камий, обади ми се незабавно или ще дойда да те хвана за врата! — ревеше той. — Незабавно! Чуваш ли ме?“
Днес в двайсет и три часа и трийсет и осем: „Матилда е. Не му се обаждай. Не идвай. Не искам да виждаш това. Той се разплака, твоят търговец… Не е красива гледка, можеш да ми вярваш… Не, красив е… Дори е много красив… Благодаря, Камий, благодаря… Чуваш ли какво казва? Чакай, давам му телефона, иначе ще ми откъсне ухото…“; „Ще ти направя изложба през септември, Фок, и не казвай не, защото поканите вече замин…“ Съобщението прекъсна.
Тя изключи телефона, сви си цигара и я изпуши права между Лувъра, Френската академия, „Нотър Дам“ и „Конкорд“.
Красив финал…
После скъси каишката на раницата си, метна я през рамо и се затича с всички сили, за да не изпусне десерта.
16
В кухнята беше останала миризма на пържено, но всичката посуда вече бе прибрана.
Цареше тишина, лампите бяха загасени, нямаше дори лъч светлина изпод вратите на стаите им… Уф… Веднъж и тя да бъде готова да изплюска чак и тигана…
Почука при Франк.
Той слушаше музика.
Застана в края на леглото му и сложи ръце на кръста.
— Е, и какво?! — въпросително възропта Камий.
— Оставихме ти няколко… Утре ще ти ги фламбирам…
— Е, и какво?! — повтори въпроса си. — Няма ли да ме чукаш?
— Ха-ха! Много смешно…
Тя започна да се разсъблича.
— Хайде де, байчовото… Няма да се отървеш ей така! Казана дума, хвърлен оргазъм!
Той се изправи, за да запали лампата си, докато тя запокитваше челиците си без посока.
— Ама какви ги вършиш? Накъде си се разбързала?
— Ами… Събличам се!
— О, не…
— Какво?
— Не така… Чакай… Аз от часове мечтая за този момент…
— Загаси светлината.
— Защо?
— Страх ме е, че няма да ме пожелаеш, като ме видиш…
— Но, Камий, по дяволите! Спри! Спри! — разкрещя се той.
Леко недоволно намусване.
— Вече не искаш ли?
— Загаси светлината.
— Не!
— Да!
— Не искам нещата между нас да станат така…
— А как искаш да станат? Искаш да ме заведеш да гребем в Булонския лес ли?
— Моля?
— Да се повозим на лодка и да ми рецитираш поеми, докато аз съм си отпуснала ръката във водата…
— Ела да седнеш до мен…
— Загаси светлината.
— Добре…
— Спри музиката.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Ти ли си? — попита той смутен.
— Да.
— Добре ли си така?
— Не…
— Ето, вземи едната ми възглавница… Как мина срещата ти?
— Много добре.
— Ще ми разкажеш ли?
— Какво?
— Всичко. Искам да науча всичко тази вечер… Всичко. Всичко. Всичко.