— Кое твое семейство?
— Кое мое семейство, кое мое семейство? Ами моето! Размърдай си мозъка, Камий!
— Всички тези хора са от твоето семейство?
— Всички — потвърди тя гордо.
— Ама ти колко деца имаш?
— Аз имам пет и брат ми има четири…
— Но защо всичките са тук?
— Къде тук?
— Ами… На листа.
— Така е по-удобно, защото брат ми и снаха ми живеят у нас и тъй като имаме една и съща пощенска кутия, значи…
— Ама не, така не става… Те казват, че така не може… Че ти не можеш да имаш девет деца…
— И защо да не мога? — възмути се тя. — Майка ми нали има дванайсет!
— Чакай, не се дразни, Мамаду, казвам ти само какво пише. Искат да изясниш положението и да отидеш при тях с осигурителната си книжка.
— И защо така?
— Ами мисля, че вашата работа не е законна. Не ми се вярва твоят брат и ти да имате право да съберете децата си на една и съща декларация…
— Да, но моят брат, той си няма нищо!
— Той работи ли?
— Разбира се, че работи! По магистралите е!
— А снаха ти?
Мамаду се начумери.
— Тя, тя нищо не прави! Абсолютно нищо, ти казвам. Тя не помръдва, тази злобна грозотия, изобщо не помества големия си задник!
Камий се усмихна вътрешно, защото трудно можеше да си представи как изглежда в очите на Мамаду един „голям задник“…
— Те двамата имат ли документи?
— Ми да!
— Тогава трябва да си направят отделна декларация…
— Ама моята снаха не иска да ходи по канцелариите, а брат ми работи през нощта и през деня спи, разбираш ли…
— Разбирам. Обаче в момента за колко деца получаваш добавки.
— За четири.
— За четири?
— Да, точно това искам да ти кажа още от началото, но ти си като всички бели хора, винаги си права и никога не слушаш!
Камий въздъхна малко нервно.
— Проблемът, за който исках да ти кажа, е, че те са забравили мойта Сиси…
— Тя кой номер е Мойтасиси?
— Тя не е номер, идиотко! — кипна дебелата жена. — Тя е последната! Малката Сиси…
— Аа! Сиси!
— Да.
— А защо не е там?
— Ама, Камий, ти нарочно ли го правиш или какво? Това е моят въпрос, който ти задавам от одеве!
Тя не знаеше какво повече да пита или каже…
— Най-добре би било да отидете в социалната служба с брат ти или снаха ти и с всичките ви документи и да си изясните всичко с госпожата…
— Защо казваш „госпожата“? Коя, най-първо?
— Която и да е! — ядоса се Камий.
— А, добре, съгласих се, ама не се нервирай така. Аз ти зададох този въпрос, защото си помислих, че ти я познаваш…
— Мамаду, не познавам никого в общината. Никога не съм ходила там през целия си живот, разбираш ли?
Камий й върна цялата купчина от хартийки, сред които имаше и реклами, снимки на коли и телефонни сметки.
Чу я да мърмори: „Тя казва госпожата, тогава аз я питам коя госпожа, нормално е, защото има и господа, така че тя как би могла да знае, ако никога не е ходила там, как би могла да знае, че има само жени? Има и мъже… Тя да не е госпожа «Аз знам всичко» или какво?“
— Ей? Ти да не се сърдиш сега?
— Не, не се сърдя. Ти само казваш, че ще ми помогнеш, пък после не ми помагаш. Ето ни! Това е!
— Ще дойда с вас.
— При социалните?
— Да.
— Ще говориш ли с госпожата?
— Да.
— И ако не е тя?
Камий тъкмо щеше да се нервира, когато Самиа се върна.
— Ти си наред, Мамаду… Дръж — каза тя, обръщайки се, — това е номерът на доктора…
— За какво ми е?
— За какво ти е? За какво ти е? Аз ли да ти кажа! За да си играете на „Чичо доктор“, по дяволите! Той ме помоли да ти го дам…
Беше написал номера на мобилния си телефон на рецепта, след което бе добавил: Предписвам ви една хубава вечеря, обадете ми се.
Камий Фок направи листчето на топче и го хвърли в канала.
— Да знаеш, ти — добави Мамаду, надигайки се бавно и посочвайки я с показалеца си, — че ако ми оправиш работата с мойта Сиси, ще помоля брат ми да ти доведе любимия…
— Мислех, че брат ти се занимава с магистралите.
— С магистрали, с правене на магии и с развалянето им.
Камий вдигна очи към небето.
— А аз? — прекъсна ги Самиа. — Той дали не може да намери някой мъж и на мен?
Мамаду мина покрай нея, одрасквайки въздуха пред лицето й.
— Ти, проклетнице, първо ще ми върнеш мойта кофа и после пак ще си поговорим!
— По дяволите, повръща ми се вече от това! Не работя с твойта кофа, а с мойта! Твойта беше чернена!
— Проклетница, така е — изсъска другата, — про-клет-ни-ца…