— Мога ли? — попита той, сочейки килима.
— Дръж се като у дома си…
— Не мога да повярвам, ти ядеш?
— Сирене и грозде…
— А преди това?
— Нищо…
Той поклати глава.
— Знаеш ли, това сирене е много хубаво… И гроздето също… И виното е чудесно… да ти налея ли?
— Не, не, благодаря…
Уф, помисли си тя, щеше да я заболи сърцето, ако трябваше да сподели своето „Мутон-Ротшилд“ с него…
— Как си?
— Моля?
— Питам те как си — повтори той.
— Ами… добре съм… А ти?
— Уморен съм…
— Ще работиш ли утре?
— Не.
— Това е хубаво, ще можеш да си починеш…
— Не.
Супер разговор…
Той се приближи до ниската масичка, взе една кутийка от компактдиск и извади дрогата си.
— Да ти свия ли една?
— Не, благодаря.
— А, забравих, че ти си сериозна…
— Аз съм избрала нещо друго — каза тя, повдигайки чашата си.
— Грешиш.
— Защо, алкохолът по-лош ли е от дрогата?
— Да. И можеш да ми повярваш, защото съм виждал доста пияндури през живота си, знаеш ли… Отгоре на всичко това не е дрога… Това е благинка, нещо като „Куолити Стрийт“♦ за големи…
♦ Quality Street — серия шоколадови продукти на „Нестле“. — Б.пр.
— Щом ти го казваш…
— Не искаш ли да опиташ?
— Не, познавам се… Сигурна съм, че ще ми хареса!
— И тогава какво?
— Тогава нищо… Просто имам проблем с волтажа… Не знам как да го кажа… Често имам усещането, че ми липсва копче… Разбираш ли, нещо, което да регулира обема… Винаги отивам твърде далеч в едната посока или в другата… Никога не успявам да открия равновесието и наклонностите ми неизменно поемат в грешната посока…
Тя чак се учуди от себе си. Защо изведнъж бе започнала да споделя? Може би виното я беше хванало?
— Когато пия, пия много, когато пуша, се усмъртявам, когато обичам, полудявам, а когато работя, се съсипвам… Нищо не знам да правя нормално, спокойно и равномерно, аз…
— А когато мразиш?
— Това не знам…
— Мислех, че ме мразиш?
— Не още — усмихна се тя. — Не още… Ще усетиш, когато се случи… Ще усетиш разликата…
— Добре… И сега? Свърши ли твоята меса?
— Да.
— Какво ще слушаме?
— Ами… Не съм съвсем сигурна, че обичаме едни и същи неща, да ти кажа честно…
— Все пак може да открием нещо общо… Чакай… Остави ме да помисля… Сигурен съм, че ще намеря някой певец, когото и ти ще харесаш…
— Хайде, намери.
Той се съсредоточи върху правенето на джойнта си. Когато беше готов, отиде в стаята си и като се върна, клекна пред уредбата.
— Какво е това?
— Капан за момичета…
— Това Рикардо Кочанте ли е?
— Не бе…
— Хулио Иглесиас? Луис Мариано? Фредерик Франсоа?
— Не.
— Ербер Леонар?
— Шшт…
— А, сетих се! Рок Вуазин!
I guess I’ ll have to say… This album is dedicated to you…♦
♦ Мисля, че трябва да кажа… Този албум е посветен на теб… (англ.). — Б.пр.
— Неее…
— Дааа…
— Марвин♦?
♦ Марвин Гей, соул легенда от 70-те години. — Б.пр.
— Е! — каза той, разпервайки ръце. — Капан за момичета… Казах ти…
— Обожавам го.
— Знам…
— Чак толкова ли сме предвидими?
— Не, изобщо не сте, за съжаление, но Марвин успява винаги. Никога досега не съм срещал момиче, което да устои…
— Нито едно?
— Нито едно, нито едно, нито едно… Сигурно има някое! Но аз не си спомням. Те не се броят… Или пък не сме имали възможност да стигнем дотам…
— Много момичета ли познаваш?
— Какво значи познаваш?
— Ей! Защо го спираш?
— Защото съм сбъркал, не е това, което исках да пусна…
— Ама недей, остави го! Този ми е любим! Ти искаше Sexual Healing♦, нали? Уф, тогава вие, вие сте предвидими… Поне знаеш ли историята на този албум?
♦ Целебен секс (англ.). — Б.пр.
— На кой албум?
— Here ty dear.
— Не, този много не го слушам…
— Искаш ли да ти разкажа?
— Чакай… да се настаня… Подай ми една възглавница…
Той запали самоделната си цигара и се излегна като някой римлянин с глава, подпряна на дланта.
— Слушам те…
— Добре, ами… Аз не съм като Филибер, нали, ще ти я разкажа без подробности… И така, Here ty dear се превежда приблизително „Ето така, мило мое“.
— Мило като детенце ли?
— Не, като момиче… — поправи го тя. — Първата голяма любов на Марвин било момиче на име Ана Горди. Казват, че първата любов е винаги последна. Не знам дали е вярно, но за него във всеки случай е ясно, че нямало да стане това, което е бил, ако не я е срещнал… Била сестра на голяма клечка от „Мотаун“, на основателя — Бери Горди. Тя е била супердобре приета в тази среда, а него не го свъртало на едно място от нетърпение, преливал от талант. Когато се срещнали, бил едва на двайсет години, а тя почти на два пъти по толкова. Добре, любов от пръв поглед, страст, романтика, пари и всичко останало, започнало се… Тя е тази, която го е лансирала и изправила на крака, помагала му е, насочвала го е, поощрявала го е и прочие. Нещо като Пигмалион, така да се каже…