Тишина.
— Прав си… Силна съм само по слиповете…
— Ей, но това не е толкова зле, нали?! Може би има за какво да се захванеш… По същество, свободна ли си на трийсет и първи?
— Някакъв купон ли искаш да ми предложиш?
— Не. Бачкане.
16
— Защо не?
— Защото съм кръгла нула!
— Чакай, никой няма да те кара да готвиш! Само ще помогнеш за предварителната подготовка…
— Каква е тази предварителна подготовка?
— Това е всичко, което може да се приготви по-рано, за да се спести време, когато дойде навалицата…
— И какво например ще трябва да правя?
— Да обелиш кестените, да изчистиш гъбите пачи крак, да махнеш люспите и семките на гроздето, да измиеш салатата… С една дума, купища незначителни неща…
— Изобщо не съм сигурна, че мога да се справя…
— Ще ти покажа всичко, ще ти обясня добре…
— Няма да имаш време…
— Тогава да. Затова ще те инструктирам предварително. Утре ще донеса някои неща в апартамента и ще те обуча по време на почивката ми…
— Хайде… Ще ти се отрази добре да се срещнеш с хора… Ти живееш само с мъртви, говориш само с типове, които вече не са тук, за да ти отговарят… През цялото време си съвсем сама… Личи, че нещо не ти е наред…
— Нещо не ми е наред ли?
— Да.
— Слушай. Моля те за услуга… Обещах на шефа, че ще доведа някой да ни помогне, а не откривам никого… Загазил съм, това е…
— Хайде… Последно усилие… После се чупя и няма повече да ме видиш до края на живота си…
— Бях планирала да ходя на празненство…
— В колко часа трябва да бъдеш там?
— Не знам, към десет часа…
— Няма проблем. Ще бъдеш. Ще ти платя таксито…
— Добре…
— Благодаря. Обърни се пак, прането ми вече е сухо.
— Така или иначе, трябва да тръгвам… Закъснявам…
— Окей, до утре…
— Тук ли ще спиш тази вечер?
— Не. Разочарована ли си?
— Ох, доста си непохватен като сваляч…
— Чакай, попитах само заради теб, нали! Защото за слиповете не е сигурно, че си права, знаеш ли?
— Ти пък само ако знаеше колко ми пука за твоите слипове!
— Толкова по-зле за теб…
17
— Почваме ли?
— Слушам те. Това какво е?
— Кое?
— Куфарчето.
— А това ли? Кутията ми с ножове. Или моите си четки, ако предпочиташ… Ако го загубя, вече за нищо няма да ставам — въздъхна той. — Виждаш ли на какво се крепи животът ми? На стара кутия, която отгоре на всичко не се затваря добре…
— Откога я имаш?
— Уф… От съвсем малък… Моето бабче ми я подари по повод приемането ми в професионалното училище…
— Мога ли да погледна?
— Давай.
— Разкажи ми…
— Какво?
— За какво служат… Много искам да науча…
— Добре… Големият, това е кухненският нож, или ножът на готвача — той може да служи за всичко. Квадратният е за костите, ставите или за да се сплеска месото. Най-малкият е работен — такива има във всички кухни впрочем, вземи го, ще потрябва… С дългия зеленчуците се режат на тънки и фини парчета. Този, малкият, служи за почистване на лошокачественото месо от жили и тлъстини, а близнакът му с твърдото острие е за обезкостяване. Много тънкият е за отделяне на рибното филе, а последният е за нарязване на шунката…
— А това е, за да се точат?
— Йес.
— А това?
— Този не служи за нищо… За украсяване е, но вече отдавна не го използвам…
— Какво се прави с него?
— Чудеса… Ще ти покажа някой друг ден… Добре, готова ли си?
— Да.
— Гледаш внимателно, нали? Кестените, предупреждавам те веднага, са много гадни… Тези вече са били накиснати във вряла вода, така че се белят по-лесно… Е, обикновено… Най-вече не бива да ги повреждаш… Малките им вени трябва да останат непокътнати и да се виждат добре… След като свалиш кората, идва ред на това нещо тук, което прилича на памук, и ти трябва да го свалиш възможно най-внимателно…
— Ама това е адски дълго!
— Ей! Точно затова ни трябваш ти…
Беше търпелив. Обясни й и как да чисти пачия крак с мокър парцал, и как се изстъргва пръстта, без да повреди гъбите.
Тя дори се забавляваше. Беше сръчна в ръцете. Беснееше, че е много по-бавна от него, но наистина се забавляваше. Зърната грозде отначало се изплъзваха между пръстите й, но тя бързо схвана тънкостта на почистването на семките с върха на ножа.
— Добре, за останалото ще видим утре… Със салатата и всичко друго би трябвало да се оправиш…