— Твоят шеф веднага ще разбере, че съм кръгла нула…
— Това е сигурно! Но няма особен избор, така или иначе… Ти кой размер носиш?
— Не знам.
— Ще ти намеря панталон и сако… А обувки кой размер носиш?
— Четирийсети.
— Имаш ли маратонки?
— Да.
— Не е идеално, но ще свършат работа.
Докато той подреждаше кухнята, тя си сви цигара.
— Къде е празненството, на което трябва да ходиш?
— В Бобини… Едно момиче, с което бачкаме заедно…
— Не те ли е страх да започнеш утре сутринта в девет часа?
— Не.
— Предупреждавам те, че ще има само една кратка почивка… Най-много час… На обяд няма да се сервира, но вечерта ще има повече от шейсет куверта. Меню с дегустация за всички… Това ще бъде наистина нещо… Двеста и двайсет евро на калпак, мисля… Ще опитам да те освободя възможно най-рано, но според мен ще се наложи да останеш поне до осем часа вечерта…
— А ти?
— Ох… Аз предпочитам да не мисля… Вечерта срещу Нова година е винаги много тежка… Но пък е добре платена… Впрочем за теб също, ще поискам поне хиляда стари франка…
— О, не е проблем…
— Да, да, това е проблемът. Ще видиш утре вечер…
18
— Трябва да тръгваме, ей… Ще пием кафе там.
— Ама аз ще се изгубя в тези панталони!
— Няма страшно.
Те преминаха през „Шам дьо Марс“ тичешком.
Камий беше изненадана от оживлението и концентрацията, които вече царяха в кухнята. Изведнъж й стана толкова топло…
— Ето, шефе. Един съвсем свеж малък помощник… Оня изръмжа и ги изгони с махване на ръка.
Франк я представи на висок, още спящ тип:
— Значи, това е Себастиен. Той отговаря за запасите. Освен това днес той ще е твой ръководител и биг бос, окей?
— Приятно ми е.
— Ммм…
— Но ти ще работиш не с него, а с помощника му…
И обръщайки се към момчето, попита:
— Той се казваше?
— Марк.
— Там ли е?
— В студените помещения…
— Добре, поверявам ти я…
— Тя какво знае да прави?
— Нищо. Но ще видиш, че го прави добре.
И Франк отиде да се преоблече в съблекалнята.
— Показа ли ти за кестените?
— Да.
— Ами ето ги — добави Себастиен, посочвайки огромен куп.
— Мога ли да седна?
— Не.
— Защо?
— В кухнята не се задават въпроси. Казва се „да, господине“ или „да, шефе“.
— Да, шефе.
Да, тъпако. Ама защо прие това бачкане? Щеше да свърши много по-бързо, ако е седнала…
За щастие, каната с кафе вече беше започнала да обикаля. Тя сложи чашката си на една етажерка и се захвана за работа.
Четвърт час по-късно, когато вече я боляха ръцете, някой я заговори:
— Как си?
Вдигна глава и остана смаяна.
Не го позна. Панталон без гънчица, безупречно изгладено сако с двойна редица кръгли копчета и с името му, избродирано със сини букви, малко триъгълно шалче, чисти престилка и парцал, добре закрепена на главата шапка на готвач. Тъй като никога не го беше виждала облечен другояче, освен като голтак, сега й се стори много красив.
— Какво има?
— Нищо. Мисля, че си много красив.
И тогава този голям кретен, сополанко, фукльо, малък провинциален матадор с бъбривата уста, големия мотор и с хилядите, отметнати с чертички върху дръжката на патлака му мадами, да, той не можа да се въздържи да не се изчерви.
— Това сигурно е заради авторитета на униформата — добави тя, усмихвайки се, за да го избави от смущението.
— Ъхъ, това… това е сигурно…
Той се отдалечи, блъскайки се в някакъв тип и наругавайки го пътьом.
Никой не говореше. Чуваха се само тракането на ножовете, хлопането на съдовете, тропането на вратите и телефонът, който звънеше на всеки пет минути в кабинета на майстор-готвача.
Очарована, Камий се раздвояваше между необходимостта да се концентрира, за да не бъде наругана, и желанието да вдигне глава, за да не изпусне нито един миг. Виждаше Франк отдалеч, и то в гръб. Видя й се по-висок и много по-спокоен от обикновено. В един момент й се стори, че не го познава.
Попита тихо своя другар по белене:
— Франк какво прави?
— Кой?
— Летафие.
— Той е специалист по сосовете и наблюдава месата…
— Това трудно ли е?
Пъпчивият вдигна очи към небето.
— Откровено. Това е най-трудното. След шефа и помощника той е третият човек в кухненската бригада…
— Добър ли е?
— Ъхъ. Тъпанар е, но е добър. Бих казал дори, че е супердобър. Впрочем ще видиш, че шефът се обръща винаги към него вместо към помощника си… Той надзирава как работи помощникът му, а Летафие го гледа…