— Това не е кухня… Това е някаква игра… — продължи да недоволства главният от другия край на помещението. — И знаете ли кое е най-лошото? Знаете ли кое ме убива? Това, че тези будали страшно ще го харесат… Днес хората искат точно това — игрички! О, ама какво пък, празник е в края на краищата… Хайде, госпожице, ще ми направите ли удоволствието да наклепате птичарника си върху шейсетина чинии… В галоп, момичето ми!
— Отговори „да, шефе“ — прошепна й момчето.
— Да, шефе! — Ала след миг промълви: — Няма да успея…
— Достатъчно е да правиш по една на всяка…
— Отляво или отдясно?
— Отляво, така ще бъде по-логично…
— Не е ли малко извратено?
— Не, забавно е… Така или иначе, на този етап вече нямаш избор…
— По-добре да си бях мълчала…
— Принцип номер едно. Поне ще се научиш… Вземи, този сос е хубав…
— Защо е червен?
— Направен е от цвекло… Хайде, аз ще ти подавам чиниите…
Смениха си местата. Тя рисуваше, той режеше блокчето гъши дроб, разполагаше го, поръсваше го лекичко със сол и с едро счукан пипер, после подаваше чинията на трети разбойник, който подреждаше салатата с точни движения.
— Какво правят останалите?
— Ще ядат… Ще идем по-късно… Ще открием бала и когато дойде техният ред, ще слезем… Би ли ми помогнала и за стридите?
— Да се отворят ли трябва?!
— Не, не, само да се украсят… Всъщност ти ли обели зелените ябълки?
— Да. Те са там… О, по дяволите! Това май заприлича на пуяк…
— Извинявай. Няма да ти говоря повече.
Франк мина край тях, смръщвайки вежди. Намери, че са много недисциплинирани. Или много весели.
Не му харесваше особено тази работа…
— Добре ли се забавлявате? — попита ги подигравателно.
— Правим каквото можем…
— Успокой ме… това може ли поне да се затопли?
— Защо ти каза това?
— Остави, това си е наша приказка… Тези, които приготвят топлите ястия, си въобразяват, че изпълняват висша мисия, докато ние тук, макар че бачкаме, без да подвием крак, сме винаги презрените. Не се докосваме до огъня… Добре ли познаваш Летафие?
— Не.
— Ами да, това би ме учудило…
— Кое?
— Не, нищо…
Докато останалите бяха отишли да хапнат, двама чернокожи изчистиха пода обилно с вода и го минаха многократно с шуплеста гъба, за да изсъхне по-бързо. Главният готвач приказваше с някакъв супер елегантен тип в кабинета си.
— Това някой клиент ли е?
— Не, оберкелнерът…
— Така ли… Изглежда ми много шик…
— В залата всички са красиви… Когато започваме работа, ние сме чисти, а те по тениски минават с прахосмукачка. Колкото повече времето тече, толкова повече нещата се обръщат — ние воним, ставаме все по-мръсни, а те минават край нас свежи като кукуряк, с прически и безукорни костюми…
Франк дойде да я види, когато довършваше последната редица с чинии.
— Можеш да си тръгваш, ако искаш…
— Ами не… Сега вече не бързам… Имам усещането, че ще изпусна представлението…
— Имаш ли още задачи за нея?
— Разбира се! Колкото иска! Може да се захванеш със саламандрата…
— Това какво е? — попита Камий.
— Ей онова нещо, което прилича на грил, който се издига и слиза… Искаш ли да се заемеш с препечените филийки?
— Няма проблем… Ами… дали ще имам време да изпафкам една цигара?
— Давай, слез.
Франк я придружи.
— Как си?
— Супер. Този Себастиен е много мил в крайна сметка…
— Ами…
— …
— Защо си направила такава физиономия?
— Защото… Когато одеве излязох навън, ми се прииска да говоря с Филибер, за да му честитя Новата година, но една малка сополанка ме разкара…
— Чакай, аз ще му се обадя…
— Не. Те сигурно пак ще са на масата по това време…
— Остави ме да…
— Ало… Извинете, че ви безпокоя, обажда се Франк Летафие, съквартирантът на Филибер… Да… Точно така… Добър ден, госпожо… Бих ли могъл да говоря с него, моля, във връзка с бойлера… Да… Точно така… Довиждане, госпожо…
Той намигна на Камий, която загадъчно се усмихваше, издишвайки дима си.
— Филу! Ти ли си, голямото ми зайче? Честита Нова година, съкровище! Няма да те целувам, но ще ти дам твоята малка принцеса. За какво? Ама да не ти пука за бойлера! Хайде, честита Нова година, желая ти здраве и много целувки на сестрите ти. Всъщност… Само на тези, които имат големи бомби, ей!
Камий взе слушалката, присвивайки очи. Не, на бойлера му няма нищо. Да, аз също ви целувам. Не, Франк не я е затворил в някой долап. Да, тя също си мисли често за него. Не, още не е ходила да й вземат кръв. Да, и аз също, Филибер, желая ви здраве…