— Направи ми бакенбарди като на Франк…
— Много ти отива.
— Познаваш ли Жан Себерг?
— Не, коя е?
— Една актриса. Тя беше с точно такава фризура, но руса…
— О, ако искаш, мога да те изруся следващия път!
— Беше суперсладка… Живееше с един от моите любими писатели… И после една сутрин я намериха мъртва в колата й… Как толкова красиво момиче е намерило смелост да се самоубие? Не е справедливо, нали?
— Сигурно е трябвало да я нарисуваш преди това… За да може да се види…
— Бях на две години…
— Това нещо Франк ми го е казвал…
— Че тя се е самоубила?
— Не, че ти непрекъснато разказваш разни истории…
— То е, защото много обичам хората… Ъъ… колко ти дължа?
— Стига…
— Вместо това ще ти подаря нещо…
Като се върна, й подаде една книга.
— Страховете на цар Соломон… Хубава ли е?
— Много повече от хубава… Не искаш ли да опиташ пак да му се обадиш, това все пак ме безпокои… Може да е катастрофирал?
— Уф… Не се коси… Той просто е забравил за мен… Вече започвам да свиквам…
— Тогава защо продължаваш да си с него?
— За да не бъда съвсем сама…
Бяха започнали втора бутилка, когато той влезе и си свали каската.
— Ама какво правите вие тука?
— Зяпаме порнофилм — захилиха се те. — Намерихме го в твоята стая… Затруднихме се в избора, нали, Мими? Как се казваше тоя?
— Махни си езика, за да пръдна.
— А, даа, точно така… Супер е…
— Ама какви са тези глупости? Аз нямам порнофилми!
— А, така ли? Странно… Някой го е забравил в твоята стая може би? — подигра се Камий.
— Или път си се объркал — добави Мириам, — мислел си, че взимаш Амели Пулен, пък после се оказваш с Махни си…
— Ама каква е тая… — Той се вгледа в екрана, а те прихнаха още по-весело. — Вие сте абсолютно къркани, това е!
— Да… — признаха си те гузни.
— Ей? — подвикна Камий, докато той излизаше от стаята, мърморейки.
— Какво още?
— Няма ли да покажеш на годеницата си колко красив беше днес?
— Не. Не ме дразни.
— О, да — примоли се Мириам, — покажи ми, пиленце!
— Стриптийз — изтърси Камий.
— До голо — прибави другата.
— Стриптийз! Стриптийз! Стриптийз! — подеха двете в хор.
Той поклати глава, поглеждайки нагоре. Опитваше се да изглежда възмутен, но не можеше. Беше каталясал. Имаше желание да се строполи на леглото си и да спи цяла седмица.
— Стриптийз! Стриптийз! Стриптийз!
— Много добре. Търсехте си го… Загасете телевизора и пригответе дребни банкноти, мили мои…
Франк най-после пусна Sexual Healing и се задвижи с мотоциклетните си ръкавици.
Когато дойде припевът:
Get up, get up, get up, let’ s make love tonight
wake up, wake up, wake up, cause you do it right♦ — той изскубна рязко последните три копчета на жълтата си риза и я завъртя над главата със страхотно поклащане тип „Траволта“.
♦ Стани, стани, стани, нека се любим тази нощ, събуди се, събуди се, събуди се, защото го правиш добре (англ.). — Б.пр.
Момичетата тропаха с крака, заливайки се в смях.
Оставаше му само панталонът, той се обърна и го спусна бавно, с леко движение в кръста първо към едната, после към другата, а когато се показа горната част на слиповете му — широк ластик, на който можеше да се прочете DIM DIM DIM, се извъртя към Камий, за да й намигне. Точно в този момент песента спря и той светкавично си вдигна панталона.
— Добре, хайде, много са приятни вашите глупости, но аз ще си лягам…
— О…
— Колко неприятно…
— Гладна съм — каза Камий.
— И аз.
— Франк, гладни сме…
— Ами кухнята е натам, направо, после наляво…
След малко той се появи облечен в карирания домашен халат на Филибер.
— Е? Не ядете ли?
— Не, и толкова по-зле. Ще се оставим да умрем… Чипъндейл, който се облича, готвач, който не готви, тази вечер наистина не ни върви…
— Добре — въздъхна той. — Какво искате? Солено или сладко?
— Ммм… Много е вкусно…
— Това са само някакви си макарони… — скромно им отговори, преправяйки си гласа като дон Патило♦.
♦ Дон Патило — герой от френска реклама за макаронени изделия. — Б.пр.
— Но с какво си ги подправил?
— Ей богу, дреболии…
— Прелестно е — повтори Камий. — А за десерт?
— Банани фламбе… Ще ме извините, госпожици, но се ограничавам само с наличното… Е, ще видите… Ромът не е „Олд Ник“ от „Монопри“, но…
— Ммм! — повториха те пак, облизвайки си чиниите. — А сега?
— Сега — нанкане. А за онези, които се интересуват, моята стая е натам, в дъното и вдясно.