Оставайки си по местата, двете момичета пиха чай и изпушиха по една последна цигара, а Франк клюмаше на канапето.
— О, нашият донжуан е прекрасен със своя healing и със секси излъчването си… — проскърца Камий.
— Да, права си, супер е…
Камий влезе в банята, но Франк и Мириам бяха вече там. Твърде уморени, за да разиграват „след вас, скъпа моя“, Камий грабна четката си за зъби, докато Мириам прибираше своята, пожелавайки й лека нощ.
Франк беше наведен над мивката, миейки и плакнейки зъбите си, а когато се изправи, погледите им се срещнаха.
— Тя ли ти направи косата?
— Да.
— Добре е…
Те се усмихнаха на отраженията си и тази половин секунда сякаш продължи неимоверно дълго.
— Мога ли да облека сивата ти готическа тениска? — попита Мириам от стаята му.
Той затърка енергично зъбите си, като говореше на момичето в огледалото, и брадата му стана цялата в паста за зъби:
— Дштаглпводнямшкдедспиш…
— Моля? — попита тя, смръщвайки вежди.
Той изплю пак:
— Казах, че е доста глупаво да няма къде да спиш…
— А, да! — Тя се усмихна. — Да, глупаво е. Наистина…
Камий се обърна към него.
— Чуй ме, Франк, трябва да ти кажа нещо важно… Вчера ти признах, че никога не изпълнявам взетите решения, но сега има едно, което ми се иска да вземем заедно и да спазим…
— Искаш да спрем да пием?
— Не.
— Да пушим?
— Не.
— Тогава какво?
— Искам да спреш да си играеш така с мен…
— Как си играя?
— Много добре го знаеш… Твоя sexual planning, всичките ти дребни и много тромави намеци… Аз… не желая да те загубя, не искам да се караме. Ще ми се всичко да бъде наред, тук, сега… Това да остане мястото… Всъщност разбираш ли, мястото, където ние тримата да се чувстваме добре… Спокойно кътче, без неразбории… Аз… Ти… Ние… няма да стигнем доникъде двамата, даваш си сметка, нали? Всъщност искам да кажа, ние… Разбира се, можем да преспим заедно, да, добре, но после? Ние двамата, това ще бъде някаква глупост и аз… С една дума, ще бъде жалко да развалим всичко, това е…
Той беше извън тепиха и му трябваха няколко секунди, преди да я изпунтира:
— Почакай, за какво ми говориш? Никога не съм ти казвал, че искам да спя с теб! Дори да исках, не бих могъл! Ти си твърде слаба! Как си представяш някой тип да пожелае да те погали? Я се пипни, мила моя! Пипни се! Почнала си да бълнуваш…
— Виждаш ли колко бях права, че те предупредих? Суперпрозорлива съм, нали? Нещата между нас двамата никога не могат да тръгнат добре… Аз се опитвам да ти кажа каквото имам възможно най-тактично, а ти в замяна не ми предлагаш нищо друго, освен дребнавата си гадна агресивност, глупост, злонамереност и злоба. Щастлива съм, че никога няма да можеш да ме погалиш! Щастлива! Не ми трябват твоите мръсни червендалести лапи и изгризаните ти нокти! Запази ги за сервитьорките!
Тя се хвана за дръжката на вратата.
— Добре, хубаво, моята работа се провали… По-добре да си бях мълчала… Ох, колко съм глупава… Твърде съм глупава… Отгоре на всичко, обикновено не съм такава. Изобщо… По-скоро съм от типа, дето се обръщат и се изнизват на пръсти, когато нещата тръгнат на зле…
Той седна на ръба на ваната.
— Да, така действам обикновено… Но сега, като някоя глупачка, се насилих да ти кажа, защото…
Той вдигна глава.
— Защото какво?
— Защото… казах ти, струва ми се важно този апартамент да остане едно спокойно кътче… Ще навърша двайсет и седем години и за пръв път в живота си обитавам място, където се чувствам добре и съм щастлива да се прибера вечер. Макар да съм тук отскоро, разбираш ли, независимо от всички цинизми, които ми издрънка току-що в лицето, още съм тук, погазвайки самолюбието си, за да не рискувам да го загубя… Ъъ… ясно ли ти е за какво говоря, или това е неразбираемо за теб?
— Добре, ами… Ще ида да се пипна, ъъ… да си легна…♦.
♦ Игра на думи. Двата глагола „toucher“ (фр.) — „пипам“, и „coucher“ (фр.) — „лягам“, се различават само по първата буква. — Б.пр.
Той не можа да не се усмихне.
— Извини ме, Камий… Държа се с теб левашки… — Да.
— Какво ми става?
— Добър въпрос… Е? Да заровим ли томахавката?
— Давай. Вече копая…
— Супер. Добре, в такъв случай, все пак ще се целунем ли?
— Не. Да преспя с теб, в краен случай може, но да те целуна по бузата — никога. Това би било твърде жестоко…
— Колко си тъп…
Той се забави, преди да стане, наведе се, гледа дълго пръстите си на краката, ръцете и ноктите си, загаси лампата и разсеяно прави любов с Мириам, като я притисна във възглавницата, за да не чува другата.