Беше останала последна и започна да се съблича в полумрака, когато разбра, че не е сама…
Сърцето й спря да бие и тя усети как нещо топло се стича по бедрата й — току-що се беше напишкала.
— Има… Има ли някой? — произнесе, опипвайки стената в търсене на ключа за електричеството.
Той седеше на земята, паникьосан, с безумен поглед, с хлътнали от дрогата или от липсата й очи — лица като това тя знаеше наизуст. Човекът не мърдаше, беше спрял да диша и стискаше муцуната на кучето си с две ръце.
Останаха така няколко секунди, оглеждаха се мълчаливо, докато разберат, че никой от тях двамата няма да умре заради грешката на другия, и когато той раздвижи дясната си ръка и сложи пръст върху устата си, Камий загаси и отново настъпи мрак.
Сърцето й започна пак да бие. Някак си. Тя сграбчи палтото си и излезе заднишком.
— Кодът? — простена той.
— М-моля?
— Кодът на сградата?
Тя не знаеше какво да направи, замънка, даде му го, потърси изхода, опирайки се на стените, и излезе на улицата задъхана и потна.
Камий се размина с нощния пазач.
— Не е никак топло тази вечер, а?
— …
— Как си? Изглеждаш, като че си видяла призрак…
— Уморена съм…
Беше замръзнала. Кръстоса пешовете на палтото си върху мокрото долнище на анцуга и пое в обратната посока. Когато най-после осъзна къде се намира, тръгна по бялата линия, за да хване такси.
Беше луксозно комби, което показваше вътрешната и външната температура (+21°, — 3°). Тя разтвори бедра, облегна чело на стъклото и през останалата част от пътя наблюдава малките купчинки от хора, свити върху решетките за проветряване или на завет край големите врати.
Вироглавите, опърничавите, тези, които отказваха алуминиевите завивки, за да не бъдат уловени от сноповете на фаровете, и които все още предпочитаха не много студения асфалт пред фаянсовия под на затвора в Нантер.
Тя се намръщи.
Неприятни спомени се качваха в гърлото й.
А нейният отнесен призрак? Той изглеждаше толкова млад… А кучето му? Това беше глупаво… Той не можеше никъде да отиде с него… Трябваше да поговорят, да го предупреди за големия Матрикс и да го пита дали не е гладен… Не, той имаше нужда само от дрогата си… А песът му? Кога ли е взел последната си дажба „Канигу“♦? Тя въздъхна. Каква глупачка е само! Да се притеснява за някакъв си мелез, когато половината човечество се бори за място върху изхода на тръбите за проветряване, каква глупачка е… Хайде, отивай да си легнеш, стринке, караш ме да се срамувам. Какъв смисъл има всичко това? Гасиш светлината, за да не го виждаш повече, и после се терзаеш на задната седалка на голяма кола, жвакайки ъгълчето на дантелената си кърпичка…
♦ „Canigou“ — марка кучешка храна. — Б.пр.
Отивай да си легнеш, хайде…
Апартаментът беше празен, тя потърси алкохол, какъвто и да е, пи достатъчно, а после намери пътя към възглавницата си. През нощта стана, за да повърне.
7
С ръце, напъхани в джобовете, Камий гледаше нагоре и подскачаше под информационното табло, когато познат глас й съобщи това, което я интересуваше:
— Влакът, идващ от Нант. Пристигане на перон 9 в 20 часа и 35 минути. Закъснение от около 15 минути… Както обикновено…
— А! Значи си тук, така ли?
— Ами да… — добави Франк. — Дойдох като посредник… Виж ти, направила си се красива! Какво е това? Червило може би или бъркам?
Тя скри усмивката си зад дупките на шала.
— Ама че си тъп…
— Не, ревнив съм. Никога не слагаш червило за мен…
— Това не е червило, а мехлем за напукани устни…
— Лъжкиня. Дай да видя…
— Не. Още ли си в почивка?
— Връщам се на работа утре вечер…
— А-а?
— Добре ли е баба ти?
— Да.
— Даде ли й моя подарък?
— Да.
— И какво?
— Ами тя каза, че за да ме нарисуваш така хубаво, трябва да си луда по мен…
— Хайде де…
— Ще пийнем ли по нещо?
— Не. Не съм излизала цял ден… Ще седна там да погледам хората…
— Мога ли да бройкам и аз с теб?
И те се свиха на една пейка между вестникарска будка и информационно табло, за да наблюдават голямата въртележка на изпадналите в паника пътници.
— Хайде! Тичай, мой човек! Тичай! Хоп… Твърде къснооо…
— Едно евро? Не. Една цигара, ако искаш…
— Можеш ли да ми обясниш защо точно най-скапаните момичета носят панталони с ниска талия? Наистина не разбирам…