— Едно евро? Ей, старец, ама ти вече ме изръси одеве…
— Скивай дребната бабка с високата фризура, носиш ли си бележника? Не? Жалко… А оня? Виж го колко е доволен да се срещне с жена си… Невероятен е…
— Тази работа е съмнителна — каза Камий. — Това сигурно е любовницата му…
— Защо мислиш така?
— Мъж, който се изтърсва в града с куфарчето си с принадлежности за една нощувка и се хвърля върху жена с кожено палто, за да я целуне по врага… Ъъ, повярвай ми, тази работа е съмнителна…
— Уф… Може да е жена му, нали?
— Ама не! Неговата жена е в Кимпер и в този час сигурно слага децата да спят! Виж, ето ти една двойка — захили се тя, посочвайки му мъж и жена, които се караха пред колонка на високоскоростния влак…
Той поклати глава.
— Ти нищо не разбираш…
— Ти пък си прекалено сантиментален…
Двамата дребни старци после минаха бавно покрай тях, прегърбени, мили, предпазливи и държейки се за ръка. Франк я ръгна с лакът.
— Какво ще кажеш?
— Признавам си…
— Обожавам гарите.
— Аз също — отговори Камий.
— За да опознаеш една страна, няма нужда да се разхождаш с автобус като глупак, достатъчно е да посетиш гарите и пазарите и всичко ще ти стане ясно…
— Абсолютно съм съгласна с теб… Къде си бил вече?
— Никъде…
— Никога ли не си излизал от Франция?
— Прекарах два месеца в Швеция… Готвач в посолството… Но беше през зимата и нищо не видях. Там не може да се пие… Няма барове, няма нищо…
— Добре… а гарата? А пазарите?
— Не видях бял ден…
— Хубаво ли беше? Защо се хилиш?
— Така…
— Разкажи ми.
— Не.
— Защо?
— Защото…
— Оо… Зад всичко това се крие някоя жена…
— Не.
— Лъжец, познавам по твоята… по носа ти, който се удължава…
— Добре, махаме ли се? — каза той, сочейки към пероните.
— Първо ми разкажи…
— Ама няма нищо… Глупости…
— Преспал си с жената на посланика, така ли?
— Не.
— С дъщеря му?
— Да! Това е! Ето! Доволна ли си?
— Много доволна — съгласи се тя с превземки. — Сладка ли беше?
— Истинска дропла.
— Неее?
— Да. Дори един швед, прекарал в Дания някоя съботна вечер и поркан като пън, не би я пожелал…
— Това какво е? Състрадание? Хигиена?
— Жестокост…
— Разкажи ми.
— Не. Освен ако си признаеш, че си се заблудила и блондинката от одеве наистина е била неговата жена…
— Заблудила съм се — проститутката с палто от самур наистина беше неговата жена. Те са женени от шестнайсет години, имат четири дечица, обожават се и сега тя му се натиска в асансьора на паркинга, поглеждайки часовника си, защото преди да тръгне, е сложила да топли фрикасето и би искала да му достави удоволствие, преди празът да загори…
— Ох… Във фрикасето няма праз!
— А, така ли?
— Бъркаш с телешкото варено…
— Хайде сега за твоята шведка!
— Тя не беше шведка, а французойка, казах ти… Всъщност си падах по сестра й… Една прекалено глезена принцеса… Малка бъбривка, нагласена като „Спайс Гърлс“ и разгорещена като живи въглени… Тя също се палеше, предполагам… И за да й минава времето, идваше да ни досажда край печките. Въртеше се около всички, топеше си пръста в тенджерите ми и го облизваше бавно, гледайки ме от долу на горе… Познаваш ме, аз съм просто момче, така че един ден я сбарах на мецанина и ето че тя започва да мрънка, тази тъпачка. Че щяла да разкаже на баща си и така нататък… Олеле, аз съм просто момче, но не си падам по съблазнителките… Тогава свалих голямата й грозна сестра, за да й дам да се разбере…
— Това е гадно за грозната!
— Всичко е гадно за грозните, много добре го знаеш…
— И после?
— После си заминах…
— Защо?
— Дипломатически инцидент?
— Може и така да се каже… Хайде, да тръгваме вече…
— Аз също много обичам да ми разказваш разни истории…
— То пък една история…
— Много такива истории ли имаш?
— Не. Обикновено предпочитам да се потрудя, за да успея да сваля кукличките!
— Трябваше да отидем по-нататък — изпъшка тя. — Ако слезе по онези стълби и се качи към такситата, ще го изпуснем…
— Не се безпокой… Познавам си го аз Филу… Той винаги върви право напред, докато се удари в някой стълб, после се извинява и вдига глава, за да види накъде е изходът…
— Сигурен ли си?
— Ами да… Ей, стига де… Влюбена ли си или какво?
— Не, но ти знаеш какво значи това… Излизаш от вагона с всичките си багажлъци. Малко си гроги, малко си отчаян… Не очакваш никого и хоп, има някой там в края на перона, който те чака… Ти никога ли не си мечтал за това?