— Аз не мечтая…
— Аз не мечтая… — повтори тя, имитирайки изговора му. — Аз не мечтая и не обичам съблазнителките. Предупредена си, момиченце…
Пребори го.
— Ето, погледни — добави тя. — Мисля, че това е той, там…
Беше на края на перона и Франк имаше право — само той не носеше дънки, маратонки, раница или чанта на колелца. Вървеше бавно, изправен като свещ, и носеше в едната ръка голям кожен куфар, опасан с широк военен каиш, а в другата — още отворена книга…
Камий се усмихна:
— Не, не съм влюбена в него, но, разбираш ли, той би могъл да е по-големият брат, когото винаги съм мечтала да имам…
— Ти единствено дете ли си?
— Аз… Не съм сигурна… — прошепна тя, хвърляйки се към своя обожаван кривоглед зомби.
Филибер, разбира се, се смути, започна да заеква, изпусна куфара си, който падна върху краката на Камий, а той, разбира се, се разтопи в извинения, като същевременно и очилата му паднаха. Разбира се.
— О, Камий, как сте… Приличате на кученце, но, но, но…
— Не ми говори, вече не може да я удържи човек… — промърмори Франк.
— Ето, вземи куфара му — заповяда тя, докато висеше на врата му. — Знаеш ли, имаме изненада за теб…
— Изненада, но, боже мой, не… Аз… Аз не обичам особено много изненадите, не ббиваше…
— Ей, гълъбчета! Какво ще кажете да вървите малко по-бавно? Вашият прислужник се умори… Егати, ама какво си сложил вътре? Доспехи или какво?
— О, няколко книги… Нищо повече…
— Егати, Филу, ти имаш вече хиляди, по дяволите… Тези не можеше ли да ги оставиш в замъка?
— Ама нашият приятел е в чудесна форма… — прошепна той на ухото на Камий. — Вие как сте?
— Кои ние?
— Ъъ… ами вие…
— Моля?
— Т-ти?
— Аз? — повтори тя с усмивка. — Много добре. Доволна съм, че си тук…
— Аз също… Добре ли мина всичко? Нали няма окопи в апартамента? Няма бодлива тел? Няма чували с пясък, нали?
— Никакъв проблем. В момента той си има гадже…
А, много добре… А празниците?
— Какви празници? Тази вечер ще има празник! Впрочем ще вечеряме някъде… Аз ви каня!
— Къде? — измърмори Франк.
— В „Ла Купол“!
— О, не… Това не е ресторант, това е завод за кльопачка…
Камий смръщи вежди:
— Да. В „Ла Купол“. Аз обожавам това място… Там не се ходи, за да се яде, там се ходи заради средата, заради обстановката, заради хората и за да бъдем заедно…
— Какво значи „там не се ходи, за да се яде“? Това пък как го измисли?
— Ами ако не искаш да дойдеш с нас, толкова по-зле, но аз каня Филибер. И двамата можете да приемете, че това е първият ми каприз за годината!
— Няма да има места…
— Ами! Ще почакаме на бара, ако няма…
— А библиотеката на господин маркиза? Аз ли да му мисля дотам?
— Просто можем да я оставим на гардероб и ще я приберем на връщане…
— Добре, ами… По дяволите, Филу! Кажи нещо!
— Франк?
— Да.
— Аз имам шест сестри…
— И какво от това?
— Казвам ти го по възможно най-простия начин: откажи се. Жената винаги постига своето…
— Кой го казва?
— Народната мъдрост…
— Ето ти на! Отново се започва! Вие двамата определено ме дразните с вечните си цитати…
Той се успокои, когато тя мушна другата си ръка под неговата и зяпачите по булевард „Монпарнас“ трябваше да се отдръпват, за да ги пускат да минат.
В гръб бяха много сладки…
Отляво — високият слаб мъж с кожух от времето на отстъплението от Русия, отдясно — по-дребният и набит младок с яке Лъки Страйк, а по средата — момиче, което бърбори, смее се, подскача и тайно мечтае да бъде повдигнато от земята и да ги чуе да казват: „Едно! Две! Три! Ии…“
Тя ги притискаше колкото може по-силно. Днес си беше възвърнала равновесието. То не беше нито пред, нито зад нея, а тук. Точно тук. Между тези два кротки лакътя…
Високият слаб мъж леко навеждаше главата си, а по-дребният забиваше юмруци в изтърканите си джобове.
И двамата, без да го съзнават съвсем, мислеха абсолютно едно и също нещо — ние тримата, тук, сега, изгладнели, заедно, и да става каквото ще…
Първите десет минути Франк беше гаден, критикувайки едно след друго менюто, цените, обслужването, шума, туристите, парижаните, американците, пушачите, непушачите, картините, омарите, съседката си, нейния нож и отвратителната статуя, заради която сигурно щеше да си загуби апетита.
Камий и Филибер се майтапеха.