— Кълна ти се!
Най-лошото беше, че тя му вярваше. Сакатчо и Безмозъчко, похапващи пилешки крокети посред нощ пред порнофилм в свръхотоплената им колиба — тоя може и да го прави… Дори съвсем безпроблемно.
Така отминаха няколко дни. Понякога той не идваше. Франзелата се втвърдяваше и цигарите си стояха. Друг път явно само взимаше храната на кучето си… прекалено много дрога ли или му е недостатъчно, за да пирува… Случваше се тя да не донася нищо… Камий вече не мислеше за това. Поглеждаше бързо към дъното на помещението, за да знае дали трябва да изсипе торбата си, и баста.
Имаше си други грижи…
В апартамента нямаше проблеми — със или без хартата, с Мириам или без нея, с натрапчиви смущения или не, всеки си караше кротко по пътя, без да притеснява съседа. Всяка сутрин се поздравяваха и вечер, като се приберяха, кротко се дрогираха. Хашиш, трева, винце, инкунабули♦, Мария-Антоанета или „Хайнекен“ — всекиму според вкуса, но пък Марвин за всички.
♦ Инкунабули — старопечатни книги. — Б.пр.
През деня тя рисуваше и когато Филибер беше там, й четеше или й даваше разяснения по семейните албуми:
— Това е моят прадядо… Младият човек до него е брат му — чичо Ели, а отпред са техните фокстериери… Те организирали надбягвания за кучета, а господин кюрето, там, виждаш го седнал пред финалната линия, посочвал победителя.
— Не са скучаели, личи си…
— Имало е защо… Две години по-късно и двамата ще отидат на арденския фронт и след шест месеца ще бъдат мъртви…
Не, в работата вече не вървеше… Първо типът от петия етаж я беше заговорил една вечер, питайки къде си е сложила метличката от пера. Ах, ах, той беше супердоволен от шегата си и я бе следил по целия етаж, повтаряйки: „Сигурен съм, че сте вие! Сигурен съм, че сте вие!“ Чупката, дебел глупак такъв, пречиш ми, хайде.
Не, колежката ми е, най-накрая продума тя, посочвайки му Супер Жози, която тъкмо си броеше разширените вени.
Game over♦.
♦ Играта свърши (англ.). — Б.пр.
Второ, тя вече не можеше да понася тази Бредар…
Беше тъпа като галош, имаше малко власт и злоупотребяваше с нея непрекъснато (шеф на обект в „Туклиин“ не е като в „Пентагона“ все пак!), потеше се, пръскаше слюнка, като говореше, винаги крадеше капачки от химикалките „Бик“, за да маха парчетата месо, заклещено между задните й зъби, и пускаше по някоя расистка шега на всеки етаж, привличайки в своя лагер Камий, защото беше единствената друга бяла в екипа.
Камий често стискаше дръжката на парцала си за миене, за да не го запрати в лицето й. Когато оня ден я беше помолила да запази глупостите за себе си, защото започва да досажда на всички, Бредар занарежда:
— Ей ти, малката… Ама как ми говори тази? Какво правиш ти тука, най-първо? Какво правиш с нас? Шпионираш ли ни или какво? Този въпрос си зададох аз оня ден… Може наистина да си изпратена от шефовете, за да ни шпионираш или нещо подобно… Видях на фиша ти за заплата къде живееш, и как говориш, и всичко останало… Ти не си от наште, нали? От теб вони на буржоазия, от теб вони на мангизи. Махни ми се от главата!
Останалите момичета не реагираха. Камий бутна количката и се отдалечи.
Камий се обърна към останалите:
— Това, което тя ми наговори, на мен не ми пука, защото я презирам… Но вие, вие наистина сте гадни… Заради вас си отворих устата, за да спре да ви унижава, и не очаквам, че ще ми благодарите — за това също не ми пука. Но поне можехте да дойдете да изчистите кенефите с мен… Защото, каквато и буржоазка да съм, все аз ги поемам, забележете…
Мамаду издаде странен шум с уста и изплю огромна храчка, наистина нещо страхотно, в краката на Жози. После грабна кофата си, разлюля я пред нея и ръгна Камий по задника.
— Как момиче, което има такъв малък задник, може да има такава голяма уста? Ти винаги ме учудваш…
Останалите започнаха да недоволстват безразборно и вяло се разпръснаха. За Самиа не й пукаше. За Карин беше по-друго… Камий много я харесваше… Карин, която всъщност се казваше Рашида, но не обичаше името си и се слагаше на един фашист. Тази малката щеше да стигне далеч…
От този ден нещата коренно се промениха. Работата беше все така тъпа, но атмосферата стана отвратителна. А всичко това се отразяваше много…
Камий може и да беше загубила контактите си в работата, но май бе на път да спечели приятелка… На идване Мамаду я чакаше пред входа на метрото и после работеха заедно. Тя й държеше метлата, докато другата търкаше за двама. Онази не че нямаше желание, но наистина, честно, най-откровено, беше твърде дебела, за да бъде полезна. Това, което тя правеше за четвърт час, Камий го забърсваше за две минути и отгоре на всичко нея всичко я болеше. Без преструвки. Бедният й скелет не можеше повече да издържа на тези чудовищни бедра, огромни гърди и още по-грамадно сърце. Там вътре всичко се съпротивляваше и какво по-нормално от това.