След като уреди този проблем, госпожата омекна. Последва кратък коментар за времето: „Много хубаво е. Това ни отървава от паразити.“ После за блясъка на медните дръжки: „Сигурно е, че за да се получи… Трябва добре да се поработи, нали?“ За изцапаните с кучешки изпражнения колела на бебешките колички. За дамата от петия, която наскоро загубила съпруга си, горката. И накрая вече се беше успокоила напълно.
— Госпожо Перейра…
— Аз.
— Не знам дали сте забелязали, но съм приютила един приятел на седмия етаж…
— О, аз не се бъркам във вашите работи! Хората идват и си отиват… Не казвам, че всичко разбирам, но в края на краищата…
— Говоря ви за този, който има куче…
— Венсан?
— Ъъ…
— Да, Венсан! Спинозният с малкото кученце?
Камий блокира и не знаеше какво да отговори.
— Той дойде при мен вчера, защото моят Пику лаеше като бесен зад вратата. Тогава запознахме кучетата си… Така е по-просто… Знаете как става…
Те си подушват задниците веднъж и настава спокойствие… Ама защо ме гледате така?
— Защо казвате, че е болен от СПИН?
— Мили боже, той самият ми го каза! Пихме по чашка порто… Вие искате ли една впрочем?
— Не, не… Аз… благодаря ви…
— Ами да, това е цяло нещастие, но както му казах, вече може да се лекува… Сега… нали откриха подходящите лекарства…
Беше толкова объркана, че забрави да се качи на асансьора. Ама каква е тази каша? Защо парцалите не бяха на едно място с парцалите и кърпите с кърпите?
Докъде ще стигнем така?
Животът не беше толкова сложен, когато трябваше да се оправя само със своите камъни… Хайде, не говори така, глупачке…
Да, имаш право. Няма да говоря така.
— Какво става?
— Уф… Виж ми пуловера… — избухна Франк. — Тази тъпа машина! Егати, и отгоре на всичко този много го обичах… Погледни! Погледни само! А сега е мъничък!
— Чакай, ще му отрежа ръкавите и ти ще го подариш на портиерката за нейното мишле…
— Ето че му намери цаката, майтапиш се. Чисто новият ми „Ралф Лоран“…
— Ами точно затова ще бъде доволна! Отгоре на всичко тя те обожава…
— А, така ли?
— Преди малко пак ми го повтори: „О, колко добре изглежда вашият приятел на красивия си мотор!“
— Не!
— Кълна ти се.
— Добре, ами тогава… Ще й го сваля на тръгване…
Камий си прехапа бузите и сътвори един изящен маншон за Пику.
— Знаеш ли, че ще имаш право на целувка по бузата, късметлия такъв…
— Стига, страх ме е…
— А Филу?
— Искаш да кажеш Сирано? Отиде на своя драматичен кръжок…
— Наистина ли?
— Да го беше видяла, като тръгваше… Пак дегизиран като не знам какво си… И с широко наметало, и всичко…
Те се засмяха.
— Обожавам го…
— Аз също.
Тя отиде да си направи чай.
— Искаш ли?
— Не, благодаря — отвърна той. — Трябва да вървя. Я кажи…
— Какво?
— Не искаш ли да се поразходиш?
— Моля?
— Откога не си излизала от Париж?
— Цяла вечност…
— В неделя ще колим прасе, не искаш ли да дойдеш? Сигурен съм, че ще ти бъде интересно… Казвам го във връзка с рисуването, нали?
— Къде ще бъде?
— При едни приятели в Шер…
— Не знам…
— Да, моля те! Ела… Това трябва да се види поне веднъж в живота… Един ден то вече няма да съществува, знаеш ли…
— Ще си помисля.
— Точно така, помисли. Твоята специалност е мисленето. Къде ми е пуловерът?
— Там — каза Камий, показвайки му една великолепна бледозелена торбичка с кученца.
— По дяволите… И един „Ралф Лоран“ в добавка… Това ме убива, кълна ти се…
— Хайде… Двамата ще ти останат приятели до живот…
— По дяволите, оня топчестият хич да не си и помисля вече да пикае по мотора ми!
— Не се безпокой, нещата ще се оправят — прихна тя, задържайки вратата пред него… — Ха-ха, увер-х-явам ви, жестоко х-изглежда на мото-х-иклета си вашият приятел-х…
Бързо изтича да изключи чайника, взе си бележника и седна пред огледалото. Започна да си се смее. Кикотеше се като луда. Като момиченце. Представяше си сцената: самодоволен тип потропва небрежно по стъклото на портиерската стая с парчето дебело кече и двойка дрънкащи топки на сребърен поднос… О, колко хубаво е да се посмее човек! Колко е хубаво… Не беше сресана и нарисува щръкналите си коси, трапчинките и глупавото си изражение, след това написа: „Камий, януари 2004“. После си взе душ и реши, че да, тя ще отиде да се разходи с него.
Дължеше му го…
Имаше съобщение на мобилния й телефон. От майка й… О, не, не днес… За да изтриете вашето съобщение, натиснете бутона звезда.