♦ Семейство Дешан — телевизионни герои. — Б.пр.
♦ „Camif“ — издание на едноименен голям магазин. — Б.пр.
Франк не забрави да я осведомява:
— Той е коланът.
— Можех да предположа…
— Видя ли му ръцете?
— Впечатляващо…
— Днес ще заколят две прасета. Те не са глупави. Не са ги хранили тази сутрин, значи подозират, че ще умрат… Чувстват го… Виж, ето го и първото… Къде ти е скицникът?
— Да, да…
Камий не можа да се въздържи да не подскочи. Тя не си представяше прасето толкова голямо…
Накараха го да излезе в двора, а Гастон го преби с тояга. Сложиха го върху една скамейка и го овързаха много бързо с въже, оставяйки главата му да виси. До този момент нещата вървяха добре, защото то беше малко гроги, но когато оня заби острието в сънната му артерия, ужас. Вместо да го убие, това като че ли го събуди. Всички се хвърлиха върху него, запръска кръв, лелката мушна тенджера отдолу и нави ръкава си, за да бърка вътре. Без лъжица, без нищо, с гола ръка. Бъррр! Но това все още се търпеше, непоносимото беше да го слушаш… Как само продължаваше да квичи и да квичи… Колкото повече се изпразваше, толкова повече квичеше и колкото повече квичеше, толкова по-малко този вик приличаше на бебешки… Беше почти като на човек. Хриптене, молби… Камий стискаше бележника си. Другите — тези, които знаеха всичко това наизуст, не бяха в по-добро състояние… Хайде, още по чашка, за кураж…
— Наистина не искам, благодаря.
— Добре ли си?
— Да.
— Няма ли да рисуваш?
— Не.
Камий, която не беше от най-глупавите, се овладя и не си позволи какъвто и да било тъп коментар. За нея най-лошото предстоеше. Най-лошото не беше самата смърт. Не, в края на краищата животът беше такъв. Това обаче, което й се стори най-жестоко, беше, когато доведоха второто… Антропоморфизъм или не, претенциозност или не, всеки можеше да си говори каквото си иска, не й пукаше, но на нея наистина й беше трудно да сдържи вълнението си. Защото другото прасе, което беше чуло всичко, знаеше какво бе преживял събратът му току-що и не изчака да го прободат, а започна да врещи като магаре. Е… „като магаре“ е тъпо като израз, като прасе, което колят, по-скоро…
— По дяволите, можеха да му запушат ушите все пак!
— С магданоз ли? — попита Франк на майтап.
И тогава тя започна да рисува, за да не гледа. Съсредоточи се върху ръцете на Гастон, за да не чува повече.
Не беше приятно. Цялата трепереше.
Когато изключиха сирената, тя прибра бележника в джоба си и се приближи. Това е, край, беше любопитна и протегна чаша към бутилката.
Опърлиха заколените животни с горелка — миризма на печено прасе. И този израз е отличен, дори чудесен, до кожа, ако смея да кажа. После ги остъргаха със странна четка — дървена дъска със заковани на нея обърнати бирени капачки.
Камий я нарисува.
Касапинът пристъпи към работата по транжирането и тя мина зад скамейката, за да не изпусне нито един негов жест. Франк се наслаждаваше.
— Какво е това?
— Кое?
— Тази прозрачна лепкава топка там?
— Пикочният мехур… Впрочем не е нормално да е толкова пълен… На него това му пречи да си върши работата…
— Ама не ми пречи! Виж, ето! — добави той, нанасяйки удар с ножа.
Камий клекна, за да го огледа. Беше очарована.
Деца с подноси сновяха между все още изпускащото пара прасе и кухнята.
— Спри да пиеш.
— Да, госпожа Рика.
— Доволен съм. Понесе го добре.
— Страхуваше ли се?
— Бях любопитен… Добре, но това не е всичко, аз имам работа…
— Къде отиваш?
— Да си взема такъмите… Иди на топло, ако искаш…
Всички жени бяха в кухнята. Редичка от весели домакини с дървени дъски и ножове в ръце.
— Ела насам! — извика Жанин. — Ей, Люсиен, направете й място до печката… Госпожи, да ви представя приятелката на Франк, знаете, това е момичето, за което ви казвах одеве… Тази, която възкресихме снощи… Ела да седнеш с нас…
Миризмата на кафе се смесваше с тази на топла карантия и те се майтапеха насред всичко това… И бърбореха… Истински кокошарник.
Франк дойде. А, ето го и него! Ето го майстора-готвач! Те започнаха да се смеят още по-силно. Когато го видя, облечен в бялото сако, Жанин се обърка.
Докато минаваше зад нея, за да отиде при печката, той я стисна за рамото. Тя си изтри носа с парцала и започна отново да се смее с другите.