Точно в този момент от историята Камий се запита дали не започва да се влюбва в него… По дяволите, това не беше предвидено… Не, не — каза си тя, грабвайки една дъска. Не, не, то е, защото той й беше разказал своя сърцераздирателен като по Дикенс живот… Тя нямаше да се хване в мрежата все пак…
— Ще ми дадете ли някаква работа? — помоли Камий.
Обясниха й как да реже месото на много малки парченца.
— Какво ще се прави от него?
Отговорите заваляха от всички страни:
— Салам! Кренвирши! Наденици! Пастети! Пръжки!
— А вие какво правите с тази четка за зъби? — попита тя, навеждайки се над съседката си.
— Чистя червата…
Хм.
— А Франк?
— Франк ще ни подготви печеното… Кървавицата, ще кипне наденицата и дреболиите…
— Какви са тези дреболии?
— Главата, опашката, ушите, краката…
Още един път — хм.
Ъъ… Нали се разбрахме съвсем ясно, че дейността му като специалист по храненето не започва преди вторник, а?
Когато той се появи от мазето с картофите и лука и я видя да поглежда крадешком към съседките си, за да разбере как се държи ножът, дойде и го изтръгна от ръцете й.
— Няма да пипаш това. Гледай си твоята работа. Ако случайно се порежеш, добре ще се наредиш… Гледай си твоите неща, ти казвам. Къде ти е бележникът?
После попита стринките:
— Я кажете… Нали няма да ви притеснява, ако тя ви рисува?
— Ами не.
— Ама как, прическата ми не е направена…
— Хайде, Люсиен, не се прави на кокетка! Всички знаем, че имаш перука!
Толкова за атмосферата — селски клуб „Медитеране“…
Така Камий си изми ръцете и рисува до вечерта. Вътре, навън. Кръвта, акварел. Кучетата, котките. Децата, старците. Огънят, бутилките. Престилките, елеците. Под масата — подплатените пантофи. Върху масата — захабените ръце. Франк в гръб и своето неясно отражение в изпъкналата част на тенджера от инокс.
Тя подари на всяка портрета й, дребни радости, после помоли децата да й покажат стопанството, за да вземе малко въздух. И да изтрезнее…
Хлапета в суитчъри с Ватман и високи гумени ботуши тичаха напред-назад, гонеха на майтап кокошките и дразнеха кучетата, влачейки пред тях дълги парчета черва…
— Брадли, къде сии? Не пали трактора, ще се убиеш!
— Ама само за да й покажа…
— Брадли ли се казваш?
— Ами да!
Брадли очевидно беше шефът на бандата. Той се разсъблече, за да й покаже белезите си.
— Ако ги сложиш един до друг — изперчи се той, — ще достигнат осемнайсет сантиметра шев…
Камий поклати сериозно глава и му нарисува два Ватмана — единият отлитащ, а другият срещу гигантския октопод.
— Как можеш да рисуваш толкова хубаво?
— Ти също рисуваш хубаво. Всички рисуват хубаво…
Вечерта — гощавка. Двайсет и двама край масата и прасе навсякъде. Опашките и ушите се печаха в огнището и беше теглен жребий в чии чинии да отидат. Франк беше надминал себе си. Като начало сложи на масата някаква приличаща на желирана много ароматна супа. Камий топна в нея хляба си, но не много надълбоко. После дойдоха кървавицата, краката, езикът и какво ли още не… Тя отдръпна стола си с няколко сантиметра и се обърна към този, който даваше най-много, протягайки му чашата си. После дойде ред на десертите, като всеки беше донесъл някаква плодова пита или сладкиш, и накрая — последната чашка…
— О… това, скъпа моя госпожице, трябва да опитате това… Онези гиздавелки, които го отказват, остават девствени…
— Добре, ами… Една мъничка капка тогава…
Камий си осигури отнемането на девствеността под лукавия поглед на съседа, този, който имаше само един зъб и половина, и се възползва от всеобщото разместване, за да отиде да си легне.
Свлече се като чувал и се унесе, приспана от радостната глъчка, която се чуваше през паркетните летви.
Спеше дълбоко, когато Франк дойде да се сгуши до нея. Тя изръмжа.
— Не се безпокой, твърде съм пиян, нищо няма да ти направя… — прошепна той.
Тъй като тя беше обърната с гръб към него, той допря нос до тила й и пъхна ръка под нея, за да я обхване възможно най-добре. Късите й коси го гъделичкаха по ноздрите.
— Камий?
Спеше ли? Преструваше ли се? Във всеки случай не отговори.
— Много ми е хубаво с теб…
Лека усмивка.
Дали сънуваше? Спеше ли? Не беше ясно…
На обяд, когато най-после се събудиха, всеки беше в своето легло. Нито единият, нито другият направи какъвто и да е коментар.
Махмурлук, смущение, умора — върнаха дюшека на мястото му, сгънаха чаршафите, изредиха се в банята и се облякоха мълчаливо.